Читать «Посрещането на боговете» онлайн - страница 3

— Дворецът за боговете е вече готов. Богът също скоро ще пристигне. Очакваме разпорежданията на ваше величество. — Придворният беше дошъл да получи указания. Опашката му не помръдваше.

Кралят не прояви ни най-малко объркване и отговори със спокоен и уверен глас:

— Мисля, че богът е изморен от дългото пътуване до нашата планета и от пътуването с каляската. Поканете го в двореца, който построихме за него, нека си отдъхне малко. Направете всичко, за да се чувствува, като у дома си.

Кралят отново не можа да вземе решение. Той проследи с поглед през прозореца на кулата бога, който се приближаваше с каляската с осем колелета, и много се учуди. Нима боговете нямат опашки? — питаше се той. — Според нашия етикет от движението на опашката можеше да се разбере доколко уважаваш събеседника си. — Като загуби и тази нишка, по която можеше да стигне до правилно решение, кралят се обърка още повече. През това време се върна един от придворните.

— Богът благоволи да се настани в двореца, който построихме за него. Той, изглежда, ми обясняваше нещо, но аз не успях нищо да разбера. С помощта на жестове му показах стаите в двореца и го разведох. Може би ваше величество ще разбере неговата реч?

— Разбира се, че разбирам езика на боговете! — отговори кралят.

— Това е прекрасно. А как да се подготвим за церемонията по посрещането?

— Най-напред съберете целия народ, после ще получите останалите заповеди!

Придворният се поклони, каза, че ще изпълни нареждането, и излезе от стаята на краля. По този начин кралят спечели още малко време, за да обмисли церемонията по посрещането на боговете. По всичко личеше обаче, че крахът му наближава. Достатъчно беше да направи само една грешка и щеше да предизвика гнева на боговете. Освен това щеше да загуби уважението и авторитета си пред целия народ. А етикетът на боговете, както личеше по всичко, беше много по-различен от етикета, установен в неговата страна. В това нямаше никакво съмнение.

Времето за церемонията по посрещането на боговете приближаваше и кралят нервно крачеше напред-назад из стаята. Това обаче не му помагаше да мисли по-добре. Нямаше време, нещо трябваше да се измисли, но в главата му не се раждаше нито една приемлива идея.

В това време в коридора се чуха стъпките на придворния, който се качваше в кулата към покоите на краля. По всяка вероятност придворният идваше да получи следващите заповеди. Кралят осъзна, че не може да измисли нищо хубаво и че е неспособен да изпълнява задълженията на един крал. В такъв случай не му оставаше нищо друго, освен да умре. Изтича бързо до прозореца и се приготви да се хвърли през него. В това време обаче забеляза, че става нещо неочаквано. От небето се спусна на своя летателен апарат още един бог. Първият бог, който слезе на тяхната планета, му създаде достатъчно проблеми, а сега, като се появи още един, работите съвсем се заплитаха. Кралят се отчая до такава степен, че беше вече готов да скочи от кулата, когато в главата му проблесна една прекрасна идея. Обърна се към придворния, който току-що беше влязъл, и със спокоен глас му нареди: