Читать «Посрещането на боговете» онлайн - страница 2

— Извинете ме за грешното предположение.

Кралят извини придворния си, но самият той не можеше да разбере какво представлява онова, което светеше на небето. Докато го наблюдаваха, то се спусна още по-надолу. Можеше вече да се забележи как от долната му част изригват пламъци. До ушите им достигна отекващ грохот.

— Интересна работа! Свети със сребриста светлина, изпуска огън и гръм!

— Да, ваше величество. Какво ще правим, ако кацне на нашата планета?

Кралят не знаеше какво да отговори, но не можеше и да мълчи, защото кралете трябва винаги да знаят.

— Хм. Тъкмо си мислех, че това е… — Лицето на краля имаше такова изражение, сякаш търсеше необходимите думи. — Това е нещо, на което се возят боговете! Яхнали пламъка, те слизат от небето на нашата планета и ние имаме честта да бъдем посетени от боговете. Това е нечувано събитие! Точно такова събитие ни трябваше!

— Започва събитието, което ще покаже колко способен е нашият крал! Аз не мога да сдържа радостта си, ваше величество, още повече че това е посещение на боговете. Кажете, какво ще правим сега?

— Най-напред ще ги приемем сърдечно. Бързо върви да ги посрещнеш и се отнасяй към тях много вежливо!

Транспортното средство на боговете най-после спря да бълва огън, ревът затихна и то застана неподвижно сред полето, блеснало на светлината.

— Каква божествена гледка, ваше величество! Ще приготвя каляската и ще отида да ги посрещна.

Кралят гледаше доволно от прозореца на кулата как каляската с осемте колелета бавно се движеше по полето. Та нима това не беше историческо събитие! Пък и той самият най-после щеше да има възможност да покаже какъв силен и мъдър владетел е. Какъв прекрасен случай!

Но в същото време кралят откри, че се намира в много затруднено положение. Той беше прочел всички летописи, помнеше добре какво пишеше в тях и дори можеше да се каже, че ги знае наизуст, но там не беше споменат нито един такъв случай. А това означаваше, че сега всичко ще зависи от неговите мъдри умозаключения и решения. Кралят дръпна шнура на звънеца, който висеше до него, и извика един от придворните.

— Незабавно да се построи замък за боговете извън стените на града. Не можем да настаним боговете в същия замък, в който живеем. — Кралят беше убеден, че едно такова умозаключение и решение е много правилно.

Строежът на замъка бързо напредваше. Кралят наблюдаваше от прозореца на кулата как върви работата и беше сигурен, че ще успеят да завършат до пристигането на каляската с осемте колелета, в която вече седеше един бог, и бавно се носеше през полето. В този момент обаче в главата му се появи мисъл, която го обезпокои.

След това, си мислеше той, ме очаква един още по-труден проблем. Какви да бъдат церемонията и етикетът при посрещането? Това не беше нещо, което можеше да реши даже блестящият ум на краля. Кралят беше същество, което досега никога не беше се срещало с богове и нямаше представа какво може да ги зарадва. Но тъй като беше крал, положението му налагаше да взема решения и да издава заповеди.