Читать «Последното непроверено лекарство» онлайн - страница 2

— Вече си здрав.

— Но не се чувствам по-добре от преди да дойдеш.

— Утре. Утре всичко ще бъде наред. Трябва известно време.

— Не мисля да ти плащам — каза барманът.

— И не очаквам. Плащат ми други хора.

— Кои други?

— Просто други. На знам какви са.

— Сигурно са някакви глупаци.

— Не ме пускат да си отида — оплака се Ърни.

— Е, това не е моя работа.

— Имах много приятели. Сузи, Джоузеф, Бабуина…

— Всички имат приятели — каза барманът.

— А аз имам аура. Те така мислят…

— Какво имаш?

— Аура. Те го наричат така.

— Никога не съм чувал подобно нещо. Да ти налея ли още?

— Да, моля, още една чаша и край. Трябва да вървя.

На улицата пред вхота стоеше Чарли и го пронизваше с поглед. На Ърни никак не му се искаше Чарли да влезе в бара и да каже нещо от рода на: „Време е да се движим“.

На прозореца на втория етаж Ърни забеляза фирмата и се втурна нагоре по стълбите. Джек деше от другата страна на улицата, а Ел — цял квартал напред. Те, разбира се, ще забележат това и ще го последват, но може би ще мине да влезе в кабинета, преди да го настигнат. Върху вратата пишеше: „Лоусън и Креймър. Адвокати“. Ърни, без да се замисли, отвори вратата.

— Трябва да видя адвоката — каза той на секретарката.

— Имате ли уговорена среща, сър?

— Не, не, нищо уговорено. Но трябва веднага да видя адвоката. Имам пари, Виждате ли? — Той извади от джоба си шепа смачкани банкноти.

— Мистър Креймър е зает.

— А вторият? Също ли е зает?

— Вторият адвокат го няма. Преди… По-рано от…

— Чуйте ме, мис. Нямам време.

Вратата на кабинета се отвори на прага и се появи мъж.

— Какво става тук?

— Този джентълмен…

— Не съм никакъв джентълмен — прекъсна я Ърни. — Но ми трябва адвокат.

— Добре — каза мъжът. — Влезте.

— Вие ли сте Креймър?

— Да, аз съм.

— Ще ми помогнете ли?

— Ще се опитам. — Той затвори вратата, приближи се до бюрото и седна. — Заповядайте. Как се казвате?

— Ърни Фос.

Адвокатът си записа нещо на едно жълто листче.

— Ърни… Значи, Ърнест, така ли?

— Да, така.

— Адресът ви, мистър Фос?

— Нямам адрес. Пътувам. Преди имах адрес. И приятели. Сузи, Джоусеф, Бабуина и…

— Какви са затрудненията ви, мистър Фос?

— Те не ме пускат.

— Кой не ви пуска?

— Правителството. Не ме пускат да се върна вкъщи и през цялото време ме следят.

— Защо мислите, че ви следят? Какво сте направили?

— Нищо не съм направил. Имам онова нещо, разбирате ли?

— Какво нещо?

— Да лекувам хора.

— Искате да кажете, че сте лекар?

— Не, не съм лекар. Просто лекувам. Ходя навсякъде и ги лекувам. Имам Аура.

— Какво имате?

— Аура.

— Не разбирам.

— Това е нещо в мен. От мен се излъчва. Не сте ли случайно настинали или нещо друго?

— Не, всичко ми наред.

— Ако имахте, щях да ви излекувам.

— Знаете ли какво, мистър Фос, моля ви да почакайте малко в приемната. След минута ще дойда при вас.

През вратата Ърни забеляза, че Креймър посяга към телефона. Без да се бави, той мина през приемната и изкочи в коридора. Там вече го чакаха Джек и Ел.

— Постъпи глупаво — каза Джо.

— Не ми повярва — помъчи се да се оправдае Ърни. — Искаше да позвъни. Може би в полицията.

— Може и да се е обадил. Решихме, че е възможно и за всеки случай трябва да се махнем оттук.