Читать «Последно разсъмване» онлайн - страница 237

— И как виждате вие това изделие? — попита Сотников.

— Представям си го като нещо традиционно, като през деветнайсети век. Черно поле от емайл с кръст или със символична незабравка. Но за нищо не настоявам — побърза да добави Олег. — Вие определено ще предложите нещо оригинално. На мен само ми се иска идеята да е не съвременна, а старинна.

Да, идеята не е лоша, но кръстове и незабравки… Сотников се намръщи. Прекалено шаблонно. Той обича сложните асоциативни връзки, а незабравката е нещо твърде директно. И после, незабравки на траурните изделия от деветнайсети век са се изработвали или от половинки перли, или от диаманти. Той не обича да работи с диаманти, а Цирков по никакъв начин няма да се съгласи за перли — той със сигурност ще иска подаръкът за спомен от Курмишов да се получи скъп.

— Ще имате ли нещо против да помисля за използване в изделието на думата Mizpah — попита той.

— А какво означава това? — вдигна вежди Цирков.

— Тази дума означава емоционална връзка между хора, които са разделени — поясни Алексей Юриевич, — и през деветнайсети век много често е била използвана в бижутерийните изделия. Вярно, обикновено със смисъла „Аз винаги ще бъда до теб“. Но на мен ми се струва, че в рамките на поставената от вас задача това е повече от уместно. Ти как мислиш, Иля?

Горбатовски недоволно се намръщи, после лицето му внезапно се проясни, очите му засвяткаха.

— Добра идея, Алексей. Подкрепям я.

Така, значи! Бързо се ориентира Иля. Тъкмо той прекрасно знае каноничния текст: където и да си, какъвто и път да си поел, в богатство и слава или в отчаяние и болест, аз винаги ще бъда до теб. Иля ще подари изделието, изработено от Сотников, на своята Карина с напълно ясното послание: аз, твоят баща, винаги ще бъда до теб, ти винаги ще намериш у мен защита, подкрепа и утеха.

И никакъв Леонид Курмишов…

* * *

Антон Сташис бавно крачеше към детската поликлиника. Трябва да опита… Елвира му каза за две лекарки, вярно, те работеха в различни смени, но днес можеше да се запознае поне с едната. Та това е нормално — баща да отиде при педиатър да си поговорят за здравето на детето, нали така? Нищо подозрително. Бащата е човек зает, бавачката води Степан в поликлиниката, затова именно тя разговаря с лекарите. А той иска да получи информация от първа ръка. Всичко е нормално. Може да се окаже, че тази жена не е много неприятна… Или направо приятна…

Не, това е някак грозно. Гадно. Неправилно. Но какво да се прави?

Остър звук на автомобилен клаксон прекъсна размислите му. Антон завъртя глава и видя как малко пред него до тротоара спира кола. Защо ли беше този клаксон? Човекът си върви по тротоара, никого не закача, нищо не нарушава…

— Сташис! — чу познат глас.

От колата изскочи Владислав Стасов, същият онзи собственик на частна детективска агенция, за чиято дъщеря Зарубин бе търсил стария учебник по криминология.

— Ах, вие, Владислав Николаевич — избухна в смях Антон, зарадван, че посещението му в поликлиниката се отлага поне с пет минути. — Човек може инфаркт да получи от такъв клаксон.