Читать «Последно разсъмване» онлайн - страница 236

Антон и Дзюба също бяха в кабинета, но не участваха в разпита, само слушаха и наблюдаваха. Риженко вече разпечатваше протокола, когато телефонът на бюрото й иззвъня. Надежда Игоревна вдигна слушалката.

— Да… Да, добре, сега приключвам с разпита и ще дойда при вас.

По погледа, който тя хвърли на оперативните работници, те разбраха, че не могат да очакват добри новини.

Отведоха Фролов. Антон и Роман посегнаха за якетата си, но Риженко ги спря с жест:

— Почакайте ме, не тръгвайте. Аз ще се върна скоро.

Надежда Игоревна наистина се върна доста бързо. По устните й играеше горчива усмивка.

— Отнемат ми делото на Фролов и го предават на друг следовател.

— Но защо! — чак подскочи Роман. — Та нали вие проведохте следствието, току-що разпитахте виновния, вие…

— Нима не разбираш? — топло и някак по майчински го погледна Риженко. — Господи, Рома, колко добро момче си. Ще те развали нашата страна на идиоти. Или изобщо ще те осакати.

По-вещият и опитен Антон веднага разбра всичко.

— Значи все пак Михальов им е въздействал?

Риженко кимна.

— Естествено. Така че сега в делото за убийството на бижутера Курмишов няма да има и дума нито за Григорий Дубинюк, нито за отвличането, нито за гаража, в който са държали бижутера, а ще пише, че свидетел на убийството на Колосенцев случайно е станал минувач на име Курмишов, който е бил убит от Фролов с цел укриване на престъпление. А щом Дубинюк липсва в делото — липсва и Волко. Михальов добре се е постарал заради своя кумир. Това е цялата история.

* * *

И отново Алексей Юриевич Сотников се возеше в колата, изпратена му от Олег Цирков. Олег му се беше обадил и го бе помолил да отиде, като бе споменал, че и Иля Ефимович е поканен. Но защо? Не му каза. Сотников, разбира се, веднага звънна на Горбатовски, но се оказа, че и той не знае. Нито единият, нито другият бижутер имаха някакво изделие, което биха могли да представят за обсъждане. Алексей Юриевич се губеше в догадки. Девет дни от смъртта на Леонид бяха минали, а до четирийсет имаше време, значи не беше работата в Курмишов. В какво тогава?

— Имам предложение — подзе Олег, когато Сотников и Горбатовски седнаха на обичайните си места — във фотьойлите до ниската широка маса. — Бих искал вашата дъщеря, Иля Ефимович, да има един спомен от Леонид Константинович. И моля вас, Алексей Юриевич, да измислите и направите траурно изделие. Аз ще го платя, колкото и да струва. А Иля Ефимович ще го подари на Карина от всички нас, от хората, които искрено обичахме Леонид Константинович и го уважавахме като майстор.

По внезапно нервно изкривената физиономия на Горбатовски Алексей Юриевич разбра: неговият приятел далеч не е във възторг от предложението на Цирков. Не иска Иля дъщеря му да има каквото и да било за спомен от Леонид. Не желае и самия спомен.