Читать «Последно разсъмване» онлайн - страница 11

Когато разрешиха официално, Сотников регистрира собствена фирма, малка работилница, в която изпълняваше само индивидуални поръчки, той беше и собственик, и главен изпълнител на цялата работа — от ескиза до монтирането на камъните, а чираците извършваха шлифоването, полирането и останалите прости операции. Алексей Юриевич продължи да следва традициите на рода Сотникови, като изработваше само така наречените „сантиментални“ изделия, в които пак съгласно традицията трябваше да бъде заложен някакъв скрит смисъл, при това изработваше не само украшения, но и предмети с битово предназначение: рамки за снимки, ръчни огледала, чантички, несесери за козметика, кутии за цигари, табакери, калъфи за мобилни телефони, визитници, ковчежета за скъпоценности, вазички, фигурки, часовници за камина и много други. Във всяко изделие той влагаше скрит смисъл — послание, фраза, идея, за което използваше асоциативни връзки въз основа на известни исторически факти, свързани с камъните или изделията, с историята на възникването на един или друг орнамент, направление в бижутерийното изкуство или в изкуството изобщо, с техниката, със съчетанието на цветовете. Освен това за бижутерите Сотникови имаха значение езикът на цветовете, митологията на камъните, произведенията на литературата, на живописта и архитектурата, с една дума — всичко, което може да бъде интерпретирано по един или друг начин. Алексей Юриевич не се занимаваше с масово производство.

Към момента малката отначало работилница се бе разраснала до 12 души, Сотников започна да се занимава и с предварителна обработка на суровините за своите изделия, набра специалисти, нае помещение в сградата на бившия завод „Кристал“ и жена му Людмила, художник дизайнер по професия, стана негов незаменим помощник при етапите на разработване на ескизите. Докато Леонид Курмишов още дълги години остана частник-надомник и продължи да изпълнява поръчките на своята многобройна, създала се през дългите години, клиентела — звезди на театъра, киното, естрадата и шоу бизнеса. Ала след заболяване зрението му рязко се влоши и дясната ръка почти не го слушаше, така че Леонид вече не можеше да извършва фини операции и се зае с изработване на масова бижутерия, създаде малка работилница на същото място, където работеше Сотников, в „Кристал“ — там бяха наели помещения над 100 фирми, свързани с търговията с камъни и производството на бижутерия. Беше удобно: в завод „Кристал“, който в съветско време се занимаваше с обработка на скъпоценни камъни, имаше всичко необходимо — и производствени мощности, и инфраструктура, и външна охрана, и специален бункер за съхраняване на скъпоценностите.