Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 29

Но не какви да е книги.

Романи. Сборници с разкази. Сценарии. Почти неотваряни поетични сборници.

Книги с неща, които не бяха действителни — но може, просто може би, бяха истински.

История, технически наръчници, биографии, инструкции, изявления на известни телевизионни водещи, че онова, което казвам, наистина се е случило и означава еди-какво си, томове с вяра или с блестящи прозрения и друг вид документална литература бяха проучвани и изчезваха още по-навътре по веригата от „Рецензии и решения“.

Онова, което стигаше до Кондора в едностайната „Гробна пещера“ в Конгресната библиотека, бяха истории, завихрени от етер, от души, които не спират да пищят.

Да, със сигурност ставаха грешки.

Неведнъж отваряше някой сандък и намираше купчини с грамофонни плочи от миналия век — черни винилови дискове, пъхнати в картонени обложки и съдържащи звуци, достъпни само с техника, каквато в повечето американски домове вече нямаше. Понякога плачеше, защото знаеше, че онова, което е намерил, му е познато, не знаеше обаче откъде. Завладяваха го клонговете. Изрязваше от обложката на някой албум снимка на изпълнителя или композитора или приковала вниманието му сцена. Криеше снимките на дъното на панталона си и внимателно минаваше през рамката на детекторите, а у дома залепваше откраднатите снимки на стената си редом до вестникарските изрезки и откъсите от поезия и проза, също изрязани и откраднати от сандъците с „Рецензии и решения“.

Някои списания оцеляваха от кошчето за смет, където обикновено попадаха незабавно. Кондора откъсна страницата с комикса „Шпионин срещу шпионин“ от сатиричното списание „Мед“ от 1968 година, когато революцията бе бушувала по улиците на Париж, Прага, град Мексико и Мемфис в Тенеси. Два месеца, след като беше излязъл от секретната психиатрия в Рейвънс и беше започнал тази работа, Кондора разопакова купчина списания „Плейбой“ — със заемащи двете средни страници фотографии на жени, снимани голи, гримирани и с туширана плът. Много от тези фотографски фантазии вече бяха откъснати от списанията, но една оцеляла прикова очите му: цветен кадър, заемащ четвърт страница, на красавица от 70-те години, снимана отново десетилетие по-късно — беше се облегнала на месингово легло, в огледалото зад нея се виждаше буйната й коса с цвят на мед, черен колан за жартиери над заоблените й бедра, черни чорапи на дългите й като на танцьорка крака, обути с нелепо декоративни черни обувки на висок ток, натежали гърди, провиснали и с тъмноморави ареоли, широко усмихната, вперила поглед към онзи, който я гледа.