Читать «Последната сделка» онлайн - страница 2

Шиничи Хоши

— Не, чак дотам още не сме стигнали. Да се създадат лекарства, които по този начин да въздействуват на човешките усещания, е много сложен проблем. Тези лекарства биха предизвикали болестно състояние във формата на безчувственост по отношение на звуковите дразнители или по-скоро, притъпяване на чувствителността към тях.

Като чуха това, бизнесмените се разочароваха.

— Въпреки всичко аз бих опитал такова лекарство! Какво ще кажете вие?

— Абсурд! Аз съм последният, който ще започне да пие такова нещо!

Всички се върнаха в клуба с унили физиономии.

— Да, тишината и спокойствието в наше време струват повече от диамантите — обади се някой.

— А едно време тишината не е струвала пукната пара! — добави друг и въздъхна.

— Вие ме навеждате на една оригинална мисъл! Да се измъкнем от настоящето.

— Добре, но как ще се пренесем в миналото?

— Аз съм делови човек и разните там приказки за пътешествия в миналото не ме интересуват. Това са измислици за деца. Имам предвид замразяването и анабиозата.

— А, значи целта е бъдещето.

— А, така ли? Впрочем аз също не смятам, че в нашия побъркан свят ужасите ще се увеличават безкрайно. Добре ще бъде да заспим сега и да се събудим след време, когато ще можем да прекараме живота си по-пълноценно.

— Наистина! Прекрасна идея! Да не губим време!

Бизнесмените, представяйки си в розови цветове далечното бъдеще, с общи усилия се заловиха за новото начинание.

В здравите скали на една планина издълбаха огромни подземни пещери, които обзаведоха с атомни електроцентрали и електронни устройства за замразяване и всякакви други съоръжения. Така беше създадена новата фирма „Аврора“, фирма за анабиоза.

— Колко хубав ще бъде животът след това! Доверихме се изцяло и отдадохме всичко за тази цел.

— Да, няма място за безпокойство. Фирмата, която създадохме ние, ще процъфтява все повече и повече.

Изпратена от служителите на фирмата, първата група потъна в своя зимен сън и като принцеса Аврора щеше в това състояние да очаква тихия и спокоен свят — олицетворение на принц Филип.

Но стана също както с тихия южен остров — и в това начинание бизнесмените бяха последвани от много хора.

— И ние не искаме да прекараме живота си в такъв несъвършен свят! Ще продадем всичко, каквото имаме, и ще изчакаме бъдещето!

— И ние ще дойдем с вас! — добавяха съпругите. По-богатите започнаха да се отправят в бъдещето заедно с целите си семейства. Дейността на фирмата „Аврора“ бързо се разрастваше. По-бедните съвсем не се тревожеха.

— По-дяволите! Когато всички богаташи заспят, ще можем да си създадем един хубав за живеене свят.

Недоволството на бедните бързо намаля. С разрастването на фирмата „Аврора“ и внедряването на серийното производство цените започнаха да падат.

— Какво, и ние полека-лека да се стягаме. Цените вече станаха достъпни и за нас.

— Ако почакаме още малко, сигурно още ще паднат. Винаги става така.

— Това е вярно, но по-добре е да се замразим по-млади, за да можем, когато се събудим в бъдещето, да бъдем млади и да се радваме по-пълноценно на хубавия живот. Работата не е толкова проста.