Читать «Последната сделка» онлайн

Шиничи Хоши

Последната сделка

— Този свят е отвратителен?

— Човек има само един живот, а трябва да го прекара сред това море от шум и всякакви дразнители, които смущават спокойствието ни!

Само за това говореха бизнесмените в клуба си.

— Какво ще кажете, да си намерим някакво островче далече на юг и от време на време да отиваме там да си почиваме?

— Добра идея. Ще намерим най-тихото кътче сред природата. На мен не ми харесва много животът сред изкуствената звукова изолация.

Единствените звуци на острова бяха шумоленето на лекия вятър в листата на палмите и плисъкът на пенливите морски вълни, които се разбиваха о брега. В очите се отразяваше синевата на морската шир и лунната светлина. Само онези, които можеха да си го позволят, се наслаждаваха на тишината, която цареше тук.

Това удоволствие обаче не продължи дълго. Не можеха да забранят на другите да идват на острова и не мина много време, когато наоколо израснаха хотели с огромни високоговорители по покривите, а стаите и баровете бяха претъпкани с телевизори и автоматични грамофони. Рев на моторници се носеше из морето, от казиното излизаха пияни туристи и вдигаха шум. Реактивните самолети, претъпкани с групи туристи, ден и нощ пореха небето.

Бизнесмените бяха принудени да си заминат.

— Хубаво е да се веселят хората, от това се печелят добри пари, но нашата мечта да си намерим някое тихо местенце все не може да се осъществи. Където и да отидеш в тоя свят, все същата работа!

— Струва ми се, че трябва да променим начина си на мислене из основи, защото колкото и да се опитваме да избягаме, шумът постоянно ни преследва.

— Имаш ли нещо предвид?

— Ще поръчаме на учените да проучат този въпрос срещу заплащане. Не зная какво ще могат да направят те, но постепенно може да стигнат до нещо хубаво. Да отидем всички и да поговорим.

— Непременно ще го направим.

Всички се запътиха към научноизследователския институт, изпълнени с надежди.

— Интересно, интересно… — каза ученият и със сериозен вид започна да обяснява — …поначало шумът е относително явление. Работата е там, че по отношение на самия шум не може да се направи нищо, но що се отнася до хората, които го усещат…

— Разбираме, че теоретически всичко е правилно, покажете ни, ако обичате, резултатите от вашите изследвания.

— Елате с мен, моля!

Ученият ги заведе пред голяма прозрачна камера, зад която се виждаше един човек.

— Това какво е?

— В пространството вътре в камерата създаваме силно шумово поле. Наблюдавайте какво става.

Разнесе се рев на реактивни двигатели, шум от сблъскване при автомобилни катастрофи, писъци на жени, събрани от лентите на филми на ужасите — звъняха звънци, боботеше грохотът на строителни машини. Целият този шум, записан на магнетофонна лента, се фокусираше в камерата. Човекът в камерата обаче си седеше спокойно и леко се усмихваше.

— Поразителни резултати! Как става всичко това? Някакви лекарства ли му давате? И ние бихме искали да глътнем нещо такова!

— Професоре, вие ще спасите света от бича на шума!

Всички стискаха ръката на учения. Лицето му радостно грееше. Без да се замисли, ученият отговори: