Читать «Последната миля» онлайн - страница 15

Очевидно това се бе случило и с Мелвин Марс, в резултат на което обвинението успяло да докаже и мотив, и възможност за извършване на престъплението. В допълнение към това то било извършено с личното оръжие на Марс, тоест налице било и оръжието на убийството. Прокурорът разполагал с трите ключови елемента, необходими за доказване на вината, и се постарал да изтъкне убедително, без да оставя и най-малката възможност за съмнение, че именно Мелвин Марс е извършил престъплението.

Пред съдебните заседатели преминала цяла върволица от свидетели, които дали показания. Парченцата от мозайката започнали да се подреждат и да рисуват цялостната картина.

Прокурорът, който бил възпитаник на щатския университет в Тенеси и следователно не бил почитател на колежанския футбол в Тексас, изнесъл сразяваща пледоария.

Защитата се опитала да открие слаби места в тезата на обвинението, но не постигнала кой знае какъв успех. И когато Марс отказал да свидетелства, обвинението на практика спечелило делото.

Съдебните заседатели не се колебали и само за няколко минути стигнали до единодушно решение. Всъщност присъдата им отнела по-малко време, отколкото ходенето до тоалетната след заседанието.

Те решили, че Марс е получил честен и справедлив процес. И че доказателствата за вината му са повече от достатъчно.

Били категорични, че Рой и Лусинда Марс са убити от единственото си дете. Обявили присъдата. Смърт. С кариерата на Марс в НФЛ било свършено още преди да е започнала. С живота му — също.

Край на историята.

Мелвин Марс тъкмо щял да бъде екзекутиран, когато друг човек признал, че е извършил престъплението.

Чарлс Монтгомъри.

Декър впери поглед в снимката на екрана.

От там го гледаше бял мъж, прехвърлил седемдесет. Здрав, жилав, с гадна физиономия. Армейски ветеран с обширно криминално досие. Бе започнал с дребни престъпления, след което бе преминал към по-тежки и накрая бе завършил с много тежки. Лежеше в затвор в Алабама в очакване на собствената си екзекуция за няколко други убийства, извършени преди години.

Ако Монтгомъри казваше истината, как тогава процесът срещу Мелвин Марс бе завършил с толкова несправедлива присъда?

Според медиите Монтгомъри знаел подробности за престъплението, които полицията запазила в тайна през всичките тези година, следвайки стандартните си служебни процедури. Монтгомъри очевидно бе наясно какво се е случило. Но защо изобщо бе направил самопризнания? Защото вече бе в затвора? Защото изпитваше угризения? Защото и бездруго щеше да умре? Декър, който имаше богат опит със закоравели престъпници, не смяташе, че Монтгомъри е от хората, които могат да изпитат угризения. Имаше вид на безсърдечен убиец, какъвто всъщност беше.