Читать «Последната любов на баба Дуня» онлайн - страница 62

Още не съм приключила с шестстотин и петнайсетата калъфка, когато отвън се чува гюрултия. Не вдигам очи; така или иначе ще разбера навреме за какво става дума. Когато влизат, се стряскам, защото прекалено целеустремено се насочват към мен. Казвам си, че това едва ли ще означава нещо добро, щом толкова много народ идва да ме отведе. Жени в униформи и мъже в цивилни дрехи и обратното, лицата им се сливат, а аз се чувствам прастара.

Един от тях излиза напред, навежда се към мен и казва на висок глас, че президентът ни ме бил помилвал.

* * *

Нашият президент е добър човек. Малко прилича на Егор от добрите му години. Само дето Егор беше пачавра, а президентът е човек с желязна воля. Ако бях женена за такъв, бих изпитвала уважение към него. Той със сигурност не би се уплашил от Черново, не би се видял принуден да напусне селото, също като мен би зарязал обезщетението, безсмислените тестове на зрението и витамините, които жертвите на радиацията получават безплатно.

Тъй като сме чествали юбилей от приемането на конституцията, нашият президент помилвал много престъпници. Аз съм един от тях. Макар че моето престъпление е по-тежко от тези на много други, но вероятно се е размекнал заради възрастта ми. Може би е прочел за мен във вестника и си е помислил, че баба Дуня от Черново не бива да умре в затвора. Има меко сърце като всички велики мъже.

Само ми е жал за калъфката за възглавница, която бях започнала. Всяка от калъфките шия така, сякаш ще ми е последната, а тази остава недовършена и това ме измъчва. Карат ме да бързам, защото сега съм свободна. Но аз не съм подготвена за свободата. Не знам какво да направя. Да си прибера багажа, казват те. Значи прибирам си багажа.

Нямам много неща, облеклото е от затвора, сгъвам го внимателно. Непрекъснато някой наднича в стаята. Изсъсквам толкова не са ли виждали стара жена да си сгъва трите чифта долни гащи.

Оправям леглото и изтупвам тясната възглавница. Нещата си слагам в калъфката й и я завързвам.

Не съм изобщо изненадана, когато виждам Аркадий. Вероятно иска да дойде с мен и да контролира дали всичко става така както трябва, и никой да не ми навреди с нещо, както неотдавна, когато бяха сменили сместа ми за разреждане на кръвта с препарат за почистване на тоалетни.

Аркадий ме кара да бързам. На пресата било съобщено, че ще бъда освободена чак след три дни, за да мога да си тръгна на спокойствие оттук. Но първите скоро ще пристигнат, защото слуховете бързо се разпространяват. Той ме подкрепя, трудно ми е да вървя в крак с него. Пресичаме двора, аз искам да отида още веднъж в шивашката работилница, за да се сбогувам. Аркадий ме спира, сякаш в момента за него няма нищо по-важно от това да ме измъкне оттук възможно най-бързо. Младата ми съседка се затичва към мен и тиква в ръката ми навита на ролка бележка.