Читать «Последната императрица» онлайн - страница 13

Отвори плъзгащата се врата и пристъпи на мостика, където бе топло посрещнат от лорд Елгин - закръглен човек, изглеждащ много по-едър от своите метър седемдесет и пет. Беше облечен в дебел черен двуредов шинел, обшит с черна кожа на китките и яката. На гърдите му, непосредствено над сърцето, гордо бяха закичени два впечатляващи сребърни медала, майсторски оформени като отворени цветя. Горният го изтъкваше като осми граф Елгин, а долният - като дванайсети граф Кинкардин. Макар да беше твърде горещо за подобно тежко вълнено облекло, той не сваляше шинела - това бе въпрос на британска чест и официалност. В резултат червендалестото му лице и челото му лъщяха от пот. Името му беше Джеймс Брус, най-големият син от втория брак на седмия граф Елгин. Беше внушителен мъж с напълно плешиво теме и гладко избръснато лице с изключение на рунтавите бакенбарди. От двете страни на главата му и на тила имаше кичури бяла коса, напълно скриващи ушите му. Представляваше поразителна гледка, официален и винаги на мястото си. Освен това имаше голям чар, с чиято помощ ефективно прикриваше злата си същност.

-      Благодаря, че дойдохте, господин Чен - любезно каза той. - Познавате сър Хоуп Грант, генерал-лейтенант от Тихоокеанския флот.

Рандъл кимна към жилавия офицер с голям нос, тъмна коса, гъст мустак и бакенбарди. Мъжът се беше навел над картите, пръснати по навигационната маса. Сър Хоуп не беше толкова дружелюбен и се усмихна едва-едва, при това с усилие. Беше облечен в алената куртка на Кралската конна гвардия, с бели бричове и черни ботуши за езда. Белият му корков шлем лежеше на масата до него. На раменете и кръста си имаше ремъци и колан с пистолет в кобур и сабя в кожена ножница.

На мостика на „Свирепи“ имаше други шестима мъже - капитанът на кораба Джон Уедърол, Хенри Лох и четирима моряци от по-нисш ранг, които тихомълком се занимаваха със задачите си.

-      Флотът трябва да се движи по-бързо - направо каза Рандъл. - В противен случай плановете ни ще се провалят.

Лорд Елгин поведе Рандъл към масата с картите.

-      Да, тъкмо това обсъждахме - замислено каза той. - Сър Хоуп предлагаше алтернативен план за действие.

Сър Хоуп прочисти гърлото си, откъсна поглед от сините очи на Рандъл и посочи документа.

-      Имаме късмет и трябва да се възползваме от пълнолунието. Ще предприемем фронтална атака срещу трите укрепления на северния бряг на реката, като влезем в устието по време на прилива утре по пладне. С артилерийското си преимущество ще пометем външната защита на Цин. След залез слънце ще атакуваме под прикритието на тъмнината. - Британската му самоувереност беше непоклатима. - До сутринта ще сме пропъдили мерзавците по хълмовете и ще сме избили онези, които са останали да се съпротивяват. Когато видят внушителния ни флот, направо ще се напикаят от страх.

Лорд Елгин внимателно наблюдаваше китайския си съветник.