Читать «Последната императрица» онлайн - страница 11
Кристофър Райд
- Както заповядате, Ваше Височество.
- След това кажи на съветниците си да съставят споразумение за руснаците. Наречете го Айгунски договор, на името на сладката ми пралеля. Побързай, Ли Лиен, времето е от значение. Ако искаме да спасим Средното царство от нашествениците, трябва да действаме бързо и проницателно.
Великият евнух сведе глава в кратък поклон и забързано излезе от помещението, следван по петите от двамата си помощници.
3.
Мисия Ездра - ден 150
Бойна флотилия от 173 кораба, над сто от които под британски флаг, беше отплавала от Хонконг с една-единствена цел - да разбие крепостите Дагу, охраняващи устието на река Хай непосредствено до Таку. След това англо-френските сили щяха да установят плацдарм и да се приготвят за стоварване на войски за дългия 130 км марш до Пекин. Армадата беше най-голямата военноморска сила, появявала се някога в Жълто море, и караше повече от 11 000 британски и 6700 френски войници.
Рандъл Чен стоеше на носа на флагмана „Свирепи”. Това беше най-големият кораб в Тихоокеанския флот - дълъг 30 метра и с водоизместимост 240 тона. Винтовият параход се обслужваше от екипаж от четиресет и пет души. Корабът беше тежък заради дебелата защитна броня, прикована към корпуса и бордовете. Бе въоръжен с четири 32-фунтови гаубици, две отпред и по една на двата борда. Поради колосалната тежест „Свирепи“ не беше бърз, нито представляваше приятна гледка. Рандъл обаче и не беше очаквал друго. Китайците нямаха истински флот, за който да си заслужава да се говори, и кораби като този, наред с всичко останало, всяваха страх. Те кръстосваха китайските води от Хонконг до Япония и нагоре до Корея, така че всяка държава в района да е наясно, че Великобритания владее моретата.
Освен наличните двайсет и един бойни кораба имаше и двайсет плитко газещи колесни параходи и товарни кораби, пълни с въглища. Следобедът бе в разгара си и армадата представляваше доста внушителна гледка, докато се носеше на изток по вятъра към хълмистия бряг в далечината. Цветът на океана около Китай е характерно изумруденозелен, за разлика от иридесцентното синьо на Пасифика или тъмносиньото на Атлантика. Днес вятърът образуваше бели гребени и пяна по вълните и комбинацията на изумрудено и бяло беше прекрасна гледка.
Рандъл се обърна наляво и се загледа назад към Тихоокеанския флот, който се бе разгърнал като триъгълник зад флагмана. Сърцето му внезапно натежа. Повече от 17 000 войници под негово командване щяха да донесат унищожение на крепостите Дагу, както го бяха направили в Далиен две седмици по-рано.
Хенри Лox приближи до китайския си пътник и застана изпънат на силния вятър с ръце отстрани.
- Извинете, сър. - По гласа му личеше, че изобщо не му е привично да се обръща към китаец със „сър“.
Рандъл се обърна към пълния британски секретар.
- Какво има? - попита той. Вятърът беше толкова силен, че косата му се развяваше и непрекъснато му влизаше в очите.
