Читать «Последна любов в Цариград» онлайн - страница 56

„Твоята мисъл е свещ, с която можеш да запалиш чужда свещ, но за това трябва да имаш огън“ — мислеше си Софроний. Но и самият му огън беше под земята.

Така вървеше, докато един ден търговецът ги повика отново на чай. Беше доставил онова нещо, което отдавна искаше да им покаже. Като влязоха в дюкяна му, завариха там и човечето с въжето на врата. Миришеше на абанос и продавачът им пошепна, че така мирише потта на стареца.

— Ушите му се потят. Само потта му е поне на век и половина — добави продавачът, засмя се и извади от чалмата си една пара, която им показа на дланта си.

— Пара, кована в ада — каза той шепнешком и парата заблестя сякаш в отговор на тези думи. Тогава търговецът повдигна изпод тезгяха и постави пред тях ведро с вода и поиска Йерисена да хвърли парата във водата. Парата не потъна. Йерисена се почуди, но Софроний, носейки в себе си сянката на Светата Мъдрост, усети в себе си, макар да я виждаше за пръв път, че парата е излязла от бакър, сребро и стъкло. И наистина, като я сложи в устата си, той чу в нея звънтежа на сребърната руда и звънкия глас на стъклото, създадено в подземен огън. И по-силно от този звънтеж чу нещо като звук на медна тръба.

— Съществуват още две такива пари — обади се в този миг зидарят, наблюдавайки всичко, което става.

— За ей тази се купува утрешният ден, за другите две днешният и вчерашният — каза той, обръщайки се към Софроний, и на Йерисена се стори, че зидарят и Софроний не се срещат за пръв път, че се знаят от по-рано и между тях има нещо като споразумение да се срещат тъкмо тук, на Мисирбазар.

Като потвърждение на тези мисли младият Опуйич плати парата, без да продума. И на другия ден отиде право в „Света София“.

Щом влезе в храма, се усети като изгубен на огромен площад, който всъщност беше църквата под купола. Всичко в нея тънеше в мрак, само през огромните брави проникваше светлината на слънцето. Облетя с очи всички колони в храма, но никъде по тях не видя бакърен обков. Само дето на една от колоните блесна слънчева светлина на височина човешки бой. Като наближи под тази светлина, откри щита и дупката в него. Пъхна палец сякаш в отвора на огромна медна тръба и направи кръг, шепнейки заветната си мечта. И нищо не се случи.

Софроний Опуйич и не беше очаквал, че нещата с него отведнъж толкова ще се променят, та да се забележат веднага. Но все пак му беше чудно, че не усети нищо. Като се върна вкъщи, каза на Йерисена, че работата е свършена. Тя го прегърна, отиде до прозореца и изплю в Босфора камъчето с неговата тайна вътре.

— Свърши с тайните и криенето! Сега ще се изпълни всичко. Не беше ли това нещо като събуждане?

Държеше се като на празник, извади захаросани цветя, рози и жасмин в сладък сироп. Седнаха на огромния прозорец, които всъщност беше бойницата за топове в тяхната къща, и си заприпомняха за Хиляда и една нощ и своите пресмятания.