Читать «Посетителят в склада за рояли» онлайн - страница 2

След половин час бях в склада. Почуках на входната врата. Чуках, защото бе заключено. Най-сетне чух бързи и леки стъпки и вратата се отвори. Пред мен застана висок мъж в тъмен официален костюм. Представих се и той ме покани в кабинета си, чиято врата бе на няколко крачки от входа на сградата.

Кабинетът на мистър Спецафлай бе просторен и добре обзаведен. Писалището му бе огромно и скъпо. Столът бе облицован с черна кожа. Зад гърба му имаше голям портрет с маслени бои на дядо му, Елтън Бейли, а отстрани висеше портретът на майка му Елтония.

Разговорът ни бе кратък, макар че мистър Спецафлай разгледа внимателно бланката, която бях попълнил в „Личен състав“.

— Ашланд Клюпър?

— Да, сър.

— Да ви покажа вашата стая, мистър Клюпър.

Минахме сред най-различни марки рояли, между които нямаше специално оставен проход, и стигнахме другия край на склада, където една преградка отделяше малко пространство. Преградната почваше на две стъпки от пода и свършваше на пет. Влязохме през летяща врата и се озовах в тясно помещение, съвършено празно, ако не се смятат обикновеното писалище и обикновеният стол без политура. На писалището имаше телефон. Това беше всичко.

— Седнете, мистър Клюпър.

Заех мястото зад писалището.

— Много добре — рече мистър Спецафлай и излезе.

Десетина минути седях неподвижно. После почнах да отварям чекмеджетата и открих, че и шестте са празни. Цялата канцелария представляваше писалище и стол зад една преградка.

Към пет без петнайсет реших да използувам телефона, по-скоро за да сторя нещо, отколкото за да говоря. Реших да се обадя в Нюбигинз да попитам могат ли да ми препоръчат някоя хубава книга за роялите. Почнах да набирам „Телефонни услуги“, но в това време чух някой да казва „Да?“

Беше мистър Спецафлай.

— Мислех да се обадя в Нюбигинз да попитам нямат ли някоя добра история на пианото.

— На телефона О. М. Спецафлай.

— Да, сър.

— С кого разговарям, моля?

— Изглежда нещо става с телефона, мистър Спецафлай — казах аз. — Ашланд Клюпър е на телефона.

— Какво има, мистър Клюпър?

— Мислех дали не може да се обадя в Нюбигинз.

— Какво е Нюбигинз?

— Книжарница, сър.

— Ще ви позвъня — рече мистър Спецафлай. Мислех, че ще звънне след няколко минути.

Позвъня ми чак в петък в пет без четвърт.

— Мистър Клюпър — рече той, — преди да излезете, моля отбийте се в кабинета ми да си вземете чека.

— Да, сър.

Чекът беше сложен в зелена чиния, която можеше да служи и за пепелник.

— Ще получавате чека си всеки петък — уведоми ме мистър Спецафлай.

— Добре, сър. Благодаря ви.

Взех чека и почнах да го сгъвам, тъй че да остане време, ако той пожелае да ми каже още нещо.

— Чудесно! — отбеляза той. — Безупречно прегънато.

Почаках още малко с надежда, че ще добави нещо за моите задължения през идната седмица, но той не каза нищо повече.

В събота сутринта посетих личния състав на Слиго & Бейли и момичето ме попита:

— Е, как върви работата?

— Питам се, не бихте ли ми казали нещо повече за мистър Спецафлай?