Читать «Посетителят в склада за рояли» онлайн - страница 6

Но по време на разходките в обедните почивки си мислех предимно за бъдещето.

Във вторник, като стана дванайсет часа, не излязох от службата, въпреки че нямах нищо за ядене. Просто седях зад писалището и се ослушвах… Нямаше какво да слушам, но съвсем скоро може би щеше да има, а исках да съм подготвен. В дванайсет и четвърт го чух.

Беше посетителят в склада.

Стъпките приближаваха и после летящата врата на канцеларията се отвори.

Вдигнах слушалката.

— Посетител в склада, мистър Спецафлай.

— Какъв е, Аш?

— Едно момиче в синя рокля.

— Благодаря, Аш.

Мистър Спецафлай затвори телефона, затворих го и аз, а момичето в синята рокля пристъпи до писалището ми, извади някакво сгънато листче и ми го подаде. Беше препоръчителна бланка от личния състав на Слиго & Бейли, която гласеше: „Представям мис Стела Мейхю на мистър Ашланд Клюпър П. П. Всичко хубаво!“

Заобиколих писалището и подадох ръка на Стела Мейхю.

— Щастлив съм да се запозная с вас — казах аз.

Стела изглеждаше ужасно изплашена, а и самият аз бях много уплашен, защото, първо, бях очаквал посетителят да е момичето от личен състав, едно омъжено момиче, второ, Стела бе първият посетител в склада и, трето, никога не бях виждал момиче, което толкова да ми хареса.

Стела отвори бързо чантата си и извади сгъната бланка за постъпване на работа. Разгънах я и зачетох отговорите, които бе попълнила.

Исках да изглеждам колкото може по-делови, тъй че като прочетох няколко графи, рекох „Да, ясно“. Прочетох още няколко и пак казах „Да, ясно“.

А после — после просто я прегърнах и я целунах. Знаех, че трябва да си давам възможно по-делови вид, но непрекъснато си мислех за бъдещето и за миналото. Заради нея виждах цялото си минало изтрито, а бъдещето — точно тъй, както винаги ми се е искало да го виждам — малкия ни собствен дом, и двамата ние забележителни, и забележителния ни син, а малко по-късно и забележителна дъщеря.

Тъкмо целувах Стела, когато телефонът иззвъня.

— Ашланд на телефона.

— Какво желае посетителят, Аш?

— Не зная, сър.

— Всичко наред ли е?

— Да, сър.

— Добре, Аш. Тогава ще се заема с обяда си.

— Да, сър.

Мистър Спецафлай отново затвори телефона, затворих и аз.

Измъкнах стола иззад писалището и казах на Стела Мейхю да заповяда да седне, защото искам да поговоря с нея. Тя седна и аз й разказах целия си живот, миналото, настоящето и бъдещето, и после казах:

— Виждаш ли, аз не съм никакъв работодател. Не мога да предложа каквато и да било работа, но самият аз имам работа и смятам да остана на нея, особено щом има нещо хубаво и осезаемо, което да направя с парите, които изработвам. Бих искал да купя някъде на изплащане нова къща, но тази мисъл хич нямаше да ме занимава, ако нямаше някой, с когото да отида там, който да ми бъде жена. Това е единствената служба, която мога да ти предложа — ако ти харесва. Прочетох заявлението и всичко в него ми допада. И разбира се, можах да те видя. Искам да кажа, много се радвам, че си в Сан Франциско само от една седмица, радвам се, че и ти като мен си нямаш никого, а хора, които никого си нямат, когато се имат един друг… предполагам, че това вече има някакво значение. Нали съм прав?