Читать «Посетителят в склада за рояли» онлайн - страница 5

— Не знам.

— Ще ви разрешат да носите спортните дрехи, произвеждани от Слиго & Бейли, и ми се струва, че ще правите чудесно впечатление.

Тя пак почна бързо да драска на някакво листче, но аз изобщо и не мислех за демонстрации с тренировъчни весла и сгъваеми велосипеди. Мислех как да накарам някого да посети склада.

— Можете ли в понеделник да дойдете в склада по време на обедната почивка?

— Бих могла… разбира се — рече момичето. — Но има ли все пак някаква специална причина да идвам?

— Мистър Спецафлай се опитва да въведе нещо ново. Оставя външната врата незаключена, тъй че ако някой поиска, може да влезе в склада откъм Брайън стрийт. Но цялата минала седмица нямаше посетители. Мислех си, че ако вие дойдете, ще мога да се обадя на мистър Спецафлай.

— Разбирам.

— А после бихме могли да обядваме заедно. Знам едно място близо до пристанищните магазини.

— Обикновено обядвам с мъжа си в едно малко заведение близо до Уелс & Фаргоу.

— Не може ли един обяд да бъдете без съпруга си? В понеделник.

— Значи не искате да се срещнете с мистър Платок?

— Май не искам. Виждате ли, когато започна нещо, искам да го изпитам докрай.

— О, струва ви се, че нещо сте започнали, така ли?

— Да.

— И какво според вас сте започнали?

— Започнах да разбирам мистър Спецафлай.

— Наистина ли?

— Да, и още някои неща.

— Какво друго почнахте да разбирате?

— Например какво е да бъдеш известен. Как да ви кажа, да бъдеш известен по начин, по който са известни известните хора, не е всъщност истинска известност, но да бъдеш забележителен по начин, по който е забележителен мистър Спецафлай, това наистина е забележително. И още някои неща разбрах.

— Всички в Слиго & Бейли знаят от години славата на мистър Спецафлай. Кои са другите неща?

— Начинът, по който вие сте забележителна, ми се струва по-забележителен от начина, по който са забележителни забележителните филмови актриси.

— Много мило от ваша страна, но едва ли някой на света знае за мен.

— И това е едно от нещата, които почвам да разбирам. Вие сте забележителна, без да ви познават много хора, но хората, които ви познават, знаят, че сте забележителна.

— Откъде да разбера, че знаят?

— Ето, аз едва ви познавам, а зная, че сте забележителна, тъй че представете си какво сте за хората, които наистина ви познават, хора като вашия съпруг или децата ви, ако имате такива.

— Нямам.

— Но ако имахте, нямаше ли все пак да знаят колко сте забележителна?

— Да, предполагам, че щяха да знаят.

— Ще посетите ли склада?

— Може би няма да мога в понеделник, но във вторник или сряда сигурно ще мога.

— Ще намерите вратата отключена. Моята канцелария е в дъното, вдясно.

В понеделник си взех сандвичи и се нахраних под рампата на Фриймънт стрийт и моста Бей, а мистър Спецафлай изяде своя обяд на писалището си. Не зная защо яде сандвичите в кабинета си. Аз обядвам на улицата, защото ми е приятно да се разхождам през почивката.

Разхождах се по Първа улица към 38-и пристан или по Брайън стрийт до пристан 28-и, гледах там параходите и си мислех.

Мислех си за миналото, за настоящето и бъдещето, но предимно за бъдещето, въпреки че не можех да забравя миналото, особено след като съм прекарал толкова години в домовете на хора, които се питаха дали могат да ме осиновят и стигаха до извода, че не могат; когато бях към петнайсетгодишен, избягах, защото исках да живея самостоятелно, а на осемнайсет постъпих в морските войски и заминах за Корея и там ме раниха, но не ме убиха, както стана с трима мои приятели. Прекарах просто една година по разни болници и на двайсет и две годишна възраст ме освободиха от военна служба в Сан Франциско.