Читать «Поне една празна маса» онлайн - страница 3

Бях почти сигурен… но не можех просто така да снеса пред шефа резултатите от разследването и да заявя: „Ето това е. Така го правят“. Искам да кажа… Според един физик на име Типлър машината на времето е възможна. Просто е: има начин да измамите вселената и да огънете пространство-времето. Получава се налудничава цилиндрична форма, която така преобръща тъканта на континуума, че вместо да следва привичната посока от миналото към бъдещето, времето на практика осцилира. То се люлее напред-назад като махалото на дядовия часовник. Хващате се в едната посока и отскачате напред във времето. Хващате се в другата и се връщате назад. Гениално, нали? Само дето за създаването на необходимия ефект според други физици били необходими около сто хиляди неутронни звезди и четири хиляди кубични километра вакуум. Е, според спецификациите, синтезаторът на цилиндричен типлъров ефект правеше това същото без неутронните звезди и вакуума.

Когато получих копие от разпечатка на неокончателна версия на програмата за компютъра, раковите заболявания вече бяха излезли на първа страница. Необичаен скок, наричаха го в пресата и се скъсваха да обвиняват замърсяването на околната среда, господ Бог и кой ли още не.

Зарових се в разпечатката и се заех едно по едно да разгадавам нещата. Трябваха ми две седмици да добия представа кое какво прави и да открия коя субпрограма ползва безумно огромния обем кеш-памет и защо, за бога, е наложително всеки клиент да бъде проверяван по колкото може повече легални начини (и поне по три нелегални). При това знаех какво търся. О, много беше просто. Клиентът влиза. Компютърът моментално го проверява и за времето, необходимо да стигнете от външната врата до конзолата на оберкелнера, машината вече знае всичко, което някой някога е знаел за вас. Това се сравнява с информацията за всички останали клиенти в момента и някога в миналото. И някога в бъдещето. Накрая получавате маса… тогава и там, където има свободни места. И където и когато няма шанс да срещнете някой познат от миналото… или бъдещето си.

Седях, взирах се в бележките си, в разпечатката, в цялото това безумие… и сам не си вярвах. Навън бушуваше истинска епидемия от ракови заболявания; аз току-що бях открил, че пътуването във времето е възможно. Пресметнах го наум — ресторантът работеше от почти година вече. Имаше 85 места и не по-малко от примерно 300 клиенти на вечер. Значи всяка вечер заведението пълнеше до дупка две вечери напред в бъдещето, даже не — три, защото „днес“ вече е заето още от онзиден. Днес клиентите отиват три години напред, догодина по това време ще са на колко, дванадесет годинки от тук?, а след още някое време вече ще вечерят в следващия век без дори да разберат за това! Добре де, днес може да има свободно място за посетител от днес, ако не се познава с никой от присъстващите и ако онзиденшен клиент не е седнал вече на масата. Но като цяло… Пълна лудница.