Читать «Поне една празна маса» онлайн - страница 2

За всеки случай на следващата сутрин пратих екип, който да обиколи ресторанта, да спретне малка ревизия и да проучи всички възможни входове и изходи, но екипът, естествено, нищо странно не откри. Ресторантът беше редовен отвсякъде. Къде тогава се губеха онези сто и петдесет човека, които си бях отбелязал предишната вечер?

Прекарах и следващата в наблюдение, цифрите бяха горе-долу същите. Какво бих могъл да напиша в доклада си, освен че поне за момента фактът, че ресторантът не отчита част от оборота си, не може да бъде доказан?

Е, това заведение се превърна в моя фикс-идея. Вечерях там поне веднъж седмично и поне още една нощ прекарвах в наблюдения и записи. Имаше нещо нередно, дявол да го вземе, но какво беше то?

Мисля, че първия си пробив осъществих в онази вечер, когато срещнах в ресторанта Дейв Ли. Не знаех, че се е върнал, но той ми махна, пък и аз му махнах, седнах на масата му, изкарахме няколко приятни часа в сладки приказки… Обеща да ми се обади на следващия ден и, след като чаках до обяд, аз му звъннах вкъщи. Жена му ми каза, че Дейв не би могъл да ми се обади… бил мъртъв повече от седмица вече. Скоротечен рак. Изкарал бил три операции последния месец, но метастазите…

Халюцинации ли бях имал? Седях си в тесния като килийка кабинет и превъртах наум целия снощен разговор. Далас — трябваше да е изкарал там поне шест месеца, явно с изключение на последния. Когато го питах как е стария щат, мъгляво ми беше отвърнал, че не знае, но нещо май се мътело нататък и скоро щял да провери. Спомена и за някакви проблеми със спирачките на колата; когато се ухилих, че на него все на спирачки му върви — преди да замине за Далас беше катастрофирал леко — той изобщо не разбра намека, досега бил имал неприятности с какво ли не, но това със спирачките му се случвало за пръв път…

Имаше странни разминавания, като се замислиш — не едно. Е, това ми е работата, така че се захванах да ровя и седмица по-късно вече разполагах с щателно проучване за живота на Дейвид Ли Свенсон през последните десет месеца. Почти веднага открих и това, което ми трябваше: Дейв е посещавал този ресторант, преди да замине за Далас. Беше ходил четири-пет пъти, поне два — непосредствено след откриването на новото заведение. Такъв си беше — падаше си по новите интересни местенца.

Зарових се в данните за ресторанта. Всъщност открих това, което ми трябваше, на средата на списъка с кухненското оборудване: готварска печка такава, готварска печка от друг вид, сервизи N броя, синтезатор за цилиндричен типлъров ефект, фризер един модел, фризер друг модел…

Трябваше ми още една седмица да се добера до подробностите за въпросния синтезатор и в края й — много разочароващо — позвъних на софтуерната фирма, която беше спретнала програмата за компютъра, само за да открия, че главният програмист на проекта тъкмо е починал… от рак. Обещаха обаче да ме снабдят с цялата налична документация, която намерят.