Читать «Ползата от инциативата» онлайн - страница 6

— А като дойде вечер, бридж!

— Така беше! Няма да си кривя душата, я!

Въздъхнах още по-силно спомняйки си за моята казарма.

Една голяма и тлъста пролетна муха се появи ненадейно отнякъде, закръжи във въздуха и кацна на коляното ми. Посегнах да я ударя но тя бръмна и прелитайки като натежал бомбардировач пикира над лъсналото теме на Мирон и се загуби някъде из рафтовете покрити с безпорядъчно нахвърляна електричарска стока.

— И как свърши службата?

— Службата трая само шест месеца! Беше възможно най-леката служба за един войник! Но накрая, когато вече се уволнявах, стана една издънка която ми вгорчи така сладките шест месеца. Трябваше да ми се оформят документите за уволнение, а за това трябваше да мина за един подпис при началника на ВКР.

— Какво е пък това?

— Военното контраразузнаване! Не знаеш ли?

— Не ми се е случвало да минавам от там!

— А аз минах като за последно. Тоя началник беше от нашия град и много добре познаваше баща ми и цялата ми рода. Гледа ме, примижава с очи и съска. „Ти си на Георги Стойков момчето нали!“. „Тъй вярно!“ — отговорих чинно. „И си бил адютант на генерал Пожарски!“. „Тъй вярно!“. Че като ревна: „Та никой ли не е прочел, че баща ти е враг на народа бе сине майчин!“. — Едва що не се напиках от страх. Зачерви се оня ми ти човек, опули се и не ще да подпише документите ми за уволнение. Извика дежурния и му нареди да ме затвори в една стая. Все едно че съм арестуван. Чакам аз, мина час, минаха два, изведоха ме, и отново се изправих пред него. А той ми хвърля документите и ръмжи: „Да не си се мярнал повече пред очите ми!“. Така се уволних! След години го срещнах. Беше ми съсед по лозе. Гледа ме и казва: „Ти помниш ли когато ми се яви като стар войник?“. „Помня, как да не помня, казвам.“. „Хей, пък извинявай Мироне, такива бяха времената!“. „Да!“ — казах. „Такива бяха другарю полковник! Трябва някак си да се живее!“.

Мирон замлъкна умислен. И аз се умълчах. Погледнах часовника си! Уж се отбих само за две минути, а мина час.

— Ти май ми обърка програмата. Бях се запътил към хижата, за да се поразтъпча малко. Ама, че ти е сладка приказката!

— Е, имаш още време! Два часа има до обяд! И до агнето! — допълни, поглеждайки ме хитро с присвитите си сиви очи.

— Събирах пари за това агне цели два месеца, ама май стигнаха само за едно пиле.

— И това е добро решение на въпроса при тези времена. — Надигнах се. Бях вдървен от седене на тоя неудобен шперплатов стол. Махнах му за довиждане. Едва стъпил на прага на магазинчето и Мирон поучително ми напомни.

— И не забравяй! Нали се сещаш за какво? За ползата…