Читать «Ползата от инциативата» онлайн - страница 5

Седнах аз, ама седя като на тръни. Да бъда партньор на Командващия учението!

— Таман сте направили четворката! — не се сдържах аз.

— Да бе! Попълних четворката!

— И? И какво стана?

— Как какво? Пребихме ги на карти!

— Ти се майтапиш!

— Като ме гледаш така, какво си мислиш? Дали се майтапя?

— Стига бе!

— Така стана! Командващият се оказа отличен играч. Водеше играта прецизно и с вещина. Пожарски се казваше! Винаги ще му помня името. Така продължи един цял месец. Вечерите най редовно ме викаха и въртяхме един бридж та свят ще ти се завие. Аз така се ошлайфах, че противниците ни не можеха да ни вземат игра.

— Голяма работа си ти бе, Мироне!

— Е, чак пък голяма! Бях млад и не му мислех много.

Идеално използувах предоставената ми възможност. Бях инициативен! А инициативата ми донесе така неочаквана полза. Да минеш леко казармата и това е изкуство, брат.

— И как продължи тая сладка служба?

— Още по неочаквано! — усмихна се Мирон. Бях подводничар само един месец!

— Мълчи не думай!

— Така се получи!

— Един ден ме извика капитана и ми нареди. „Редник Мирон Стойков, събирайте си багажа!“ — Мълча и го гледам стреснато. „В единайсет нула, нула трябва да се явите в комендантството!“. „Оплескахме я!“ — казвам си. „Арестът не ми мърда! Сигурно е заради тоя проклет бридж!“. Напълних мешката с личния си багаж, стегнах колана и с мрачна физиономия слязох по трапа на подводницата. В указаният час се явих пред входа на комендантството. Там ме посрещна един лейтенант. Гледа ме отвисоко. Мълчи не продумва.

Само ми махна с ръка да вървя след него. Минахме по някакви коридори и се изправихме пред една врата с часови. Той пристъпи вътре, докладва на някого, след малко се показа и ми махна да вляза. Влязох, ни жив ни умрял. Изведнъж пред мен се показа Коменданта и кой мислиш, че беше тоя Комендант? Флотен генерал Пожарски! Закъсал човекът за адютант и се сетил за мене. Дотогава адютанти били само офицери. Понеже самата служба разглезвала офицерите, генералът решил да направи нововъведение и да назначи за адютант най-обикновен войник. Мислил, мислил и все моя милост му била в ума. Така и решил най-накрая, да ми промени съдбата.

— Ти ми разправяш приказки, бе Мироне!

— Сега следва най-интересното!

— Какво по-интересно има от това дето ми разправи досега?

— Седи кротко, бе човек!

— Добре! Давай нататък, ама да знаеш че ти меря думите с микрометър.

— Мери ги, като си нямаш работа! Та седнах аз край едно малко бюро във фоайето пред канцеларията на Коменданта. Седя и следя кой влиза! По точно пусках по свое усмотрение всеки който ми хареса. Нямаш си на представа, да ти козируват офицери, на теб обикновения редник. По устав бях по висш от тях въпреки, че бяха много по-висши по чин. Някои ме гледаха така, сякаш ще ме изядат. А аз, като неопитен новобранец, при всяко появяване на твърд пагон, рипвах и отдавах чест. Имаше едни офицери от пехотата, страшно нахални. Идваха и без да искат разрешение направо влизаха. Пожарски разбра каква беше работата и ми нареди когато се явят да ги държа по един час в чакалнята. „Нека чакат, казваше той. Да се научат на ред и дисциплина!“.