Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 45

— А каква е истината? — питам аз. Той ме поглежда подозрително.

— Момичето ни каза, че си стоплил напълно. Те, естествено, набираха жени за Близкия изток. Повечето от Италия и Франция плюс няколко страхотни сладурани от Хамбург. Канеха се да ги натоварят в Марсилия. Дали не беше от Генуа?

— Но Евелин е тук.

Той свива рамене.

— Доколкото разбрах, тя е специална поръчка. Нея трябвало да доставят в Бейрут. За нея Фигел много не приказваше. Снощи изведе приятеля й, за да мога да проверя да не е оставила в квартирата му някаква улика, че заминава с Фигел. Ама как ме изпързаля ти, тарикат такъв! — ухилва се той унило и добавя: — Ако не ти е минал меракът по нея, кажи й да си стои в Амстердам!

— Викаш, че не си търговец на бели робини. Тогава какво общо имаш с тях?

Той става, запалва цигара и я пъхва между устните ми.

— Е — дълбокомислено изрича той, — тази част от историята ще трябва сам да допълниш, старче, ако ме разбираш добре. С Фигел се запознах случайно в Париж преди две седмици. Мен ме бяха погнали френските ченгета. На една мнителна зряла дама изведнъж й щукнало нещо, изтърчала в полицията и надрънкала всякакви глупости за мен, ако не се лъжа, натопила ме за някаква си брошка. Фигел ме измъкна. Което си е право, този човек имаше сериозни връзки. Обеща да ме вземе със себе си в Египет, където французите не могат да ме пипнат, и да ми извади чисто нов паспорт. От мен се искаше да им бъда мюре, на него и на двамата мангали. Нищо работа, на мен фльорците ми се лепят. Нищо работа, ама гадна, ако ме питаш. Ако занаятът ти е да спиш с превтасали брантии, след време го намразваш. Отрова е.

Знам защо Мохтар уби Ахмад, понеже дочух разговора им. Но ми е интересно какво ще каже Мигел за тях. Затова го питам:

— Защо дребният уби спътника си?

Мигел свива рамене.

— Не предяха заедно. Младият си мислеше, че ще тури ръка върху дела на другия от печалбата, и го пречука. Фигел ми каза, че дългият е шеф, само че аз не съм сляп, и вдянах, че е белязан за жертвен козел. Фигел и Мохтар, така се казваше дребният убиец, оставяха на него всички опасни дела — той въздиша. — А сега една сюрия подбрани парчета висят напразно в Марсилия. Или в Генуа.

— Жалко, че не знаеш къде точно — отбелязвам аз. Изплювам цигарата, защото вече пърли мустаците ми.

— Не ставай досаден, старче! Нали ти казах, това не е моят занаят. Аз работя с дами от класа, богати и самотни, за предпочитане туристки. Екскурзовод съм, разбираш ли, екстра ми е воденето, по поръчка! Всичко е законно, в повечето случаи. Но нима мога да откажа някое дребно подаръче? Няма да е учтиво. Ясно ли ти е сега защо не искам името ми да цъфне в някое списъче на Интерпол, да не говорим пък като търговец на бели робини. Това ще съсипе бизнеса ми. Та слушай сега какво ще кажеш на полицаите. Аз съм светски мъж и Фигел ме е помолил да го разведа из по-изисканите барове, нощни клубове и така нататък. Обаче съм стоплил, че той е търговец на бели робини, и когато съм те сгащил да ги броиш, съм ти разказал всичко за тях. Добави, че си падам малко срамежлив, не обичам да се вдига шум около мен. Затова не ми се дават показания и съм се омел.