Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 23

Евелин врътва едно копче на радиото и музиката гръмва. Най-сетне Фигел вдига очи. Поглежда я укорително изпод тежките си клепачи. Тя обаче поклаща глава и кима към стената, за да му покаже, че са достатъчно дебели. После посочва и към френските прозорци и аз светкавично се навеждам.

Оставам известно време клекнал, целият премръзнал, мокър и жалък. Накрая решавам да хвърля последен поглед към компанията. Надничам отново и неволно зяпвам. Кафявият халат и горнището от тъмносинята пижама на Евелин са върху щайгата. Тя стои до радиото по бял сатенен сутиен и тъмносиния панталон от пижамата. Заоблените й рамене и ръце са снежнобели в ярката светлина от голата крушка, бялата й талия изглежда крехка между пищната гръд и плътния ханш. Толкова прилича на Лина, че вътрешностите ми се свиват на топка. Блестящите й очи са някак особено вторачени и пресметливо оглеждат двамата араби на канапето. Ахмад съсредоточено изследва съдържанието на чашата си, Мохтар си играе със запалката. Фигел също не поглежда към момичето, а съзерцава радиото вдигнал вежди, като че се чуди как тази малка вещ може да произведе толкова силна музика. Мигел си чисти ноктите с джобно ножче. Пълната им незаинтересованост ми позволява да продължа ролята си на неутрален наблюдател.

Евелин се привежда и казва нещо на Фигел, все така поклащайки бедра в такт с музиката. Фигел свива рамене, после се извръща и подвиква една-единствена дума към двамата египтяни. Не успявам да го чуя, но Мохтар го чува.

— Бардашки номера! — троснато казва той на Ахмад, Ахмад е спрял поглед върху момичето.

— Донеси го! — нарежда той.

— Да не мислиш, че ще спя на мокър чаршаф? — остро възразява Мохтар.

— Направи каквото каза Фигел — гласът на Ахмад звучи глухо.

Мохтар изрича една вулгарна дума, оставя чашата на пода, рязко става и изчезва през вратата вдясно.

И аз би трябвало да си вървя. Не знам какво ще последва, но чудесно разбирам, че каквото и да е, не бива да го виждам. И все пак оставам. Евелин сигурно напява думите на песента, защото влажните й устни помръдват. Сега е приковала почти нежен поглед във Фигел. Само че Фигел отново запалва пурата си и издишва облаци дим към радиото. Толкова назад е избутал бомбето си, че то по чудо се държи още на главата му. Гъстата му коса е прошарена.

Вратата се отваря и Мохтар се връща. Внимателно носи голям вързоп бяло платно. От него по пода капе вода. Отива до Фигел и го пита нещо, но от музиката не чувам думица. Фигел посочва с пурата си една желязна кука на стената до най-близката врата.

Мохтар отива до вратата и вади от десния си джоб масурче тънка връв. Завързва с единия край на връвта ъгъла на мокрия чаршаф. Сега виждам, че е фино ленено платно. Мохтар поглежда към стърчащата от избелелия розов тапет желязна кука, после преценява колко е дълга връвта. Като че ли се колебае.