Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 22

— Не. Нали ти казах, не е от приказливите. Дори пред глупавото си гадже не е споменала нищо — гласът на Фигел е рязък.

Странни образи се мяркат в главата ми. Евелин и Бърт са затворени тук, пленници на тая международна банда мошеници. Трябва да им помогна да избягат, ще…

Втората врата се отваря и се появява Евелин с поднос. Чевръсто затваря вратата с пантоф и се отправя към Фигел и Мигел. Оставя подноса на кашона. Мигел се отмества да й стори място пред печката и тя застава до него с ръце в джобовете на кафявия си дълъг домашен халат с висока яка. Фигел протяга ръка и взема чаша кафе от подноса. След него и Мигел. Несъзнателно отбелязвам, че на подноса има още две чаши.

Загубил съм ума и дума. Замаян наблюдавам как Евелин се навежда над радиото и пуска нежна джазова музика. Мигел й предлага цигара и й поднася огънче. В миг осъзнавам, че съм залепил лице о прозореца и ако някой погледне насам, ще ме види. Дръпвам се назад, обръщам се и се облягам на тухлената стена до прозореца. Краката ми треперят.

Тя сякаш сияе заруменяла, черните й очи блестят. И тя е от тази банда, чувства се съвсем на място сред тях. Разправията на улицата, на която станах свидетел, е била просто недоразумение, което лесно са изгладили. Вероятно въртят тъмни далавери, но това не е моя работа, защото не съм полицай. Аз съм чисто и просто един глупак, който си вре носа в хорските дела. Ще си ида, както дойдох, ще пусна портфейла на Евелин в пощенската кутия на къщата и ще се прибера у дома.

Свива ме стомахът. Сигурно защото цял ден не съм ял като хората. Невъзможно е такава тъпа грешка да ме ядоса чак толкова, не може… не може да съм чак такъв глупав. Бързо се връщам до прозореца с безумната надежда, че все нещо ще се случи. Каквото и да е.

Този път насочвам вниманието си към Мохтар. В момента той пристъпва към все така седящия на канапето Ахмад с две чаши кафе. В ситните му стъпки има нещо женствено, но леката му походка може и да е на трениран боксьор. Дребен е, но раменете му не просто изглеждат широки заради подплънките на сакото, а наистина са яки. Пък и онова кроше в челюстта ми бе точно и майсторски нанесено.

Евелин е седнала на дървената щайга и се полюшва в такт с музиката от радиото. Мелодията е латиноамериканска, с увличащ ритъм. Фигел обаче сякаш не я харесва, защото зяпа мрачно радиото. Мигел бавно отпива от кафето си, отмервайки такта с десния крак. Двете голи гъркини са се вторачили подозрително в мраморния товар в ръцете си. Мила среща на хора от разни страни, решили да прекарат приятно някой и друг час.

Сещам се за Бърт Винтер. Трябва да остана, защото за него още нищо не знам. А този припрян, романтично настроен студент, когото Евелин е зарязала, неусетно е пробудил у мен бащински чувства. Ще погледам още малко театър иззад стъкления параван. Вече като безпристрастен зрител. Напълно безпристрастен.

Евелин става от щайгата, привдига леко полите на кафявия си халат и прави няколко танцови стъпки. Над малките й, обути в пантофи ходила съзирам надиплени широки маншети на тъмносиня пижама. Очарователна гледка. Но нито Мигел, нито Фигел проявяват интерес към нея. Фигел дъвче угасналата си пура, без да сваля очи от радиото. Мигел припалва нова цигара от фаса си. Пуши като комин. Двамата араби посръбват кафе. Всички сме безпристрастни наблюдатели. Фигел и Мигел, Ахмад и Мохтар. И аз.