Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 19

От другата страна на печката има празна дървена щайга. Мебели не се виждат или поне аз не ги виждам. Розовите тапети на златисти цветя са целите на петна. Потъмнели квадрати показват къде са висели картини, и подчертават внушението за западнал аристократизъм. Дъсченият под е гол. Давам си сметка, че ярката светлина трябва да идва от силна лампа в другата половина на помещението, която не мога да видя. Може би от огромен кристален полилей, както може да се очаква в подобна обстановка.

Мъжът е прекалено добре облечен за пазач. Трябва да е собственикът, решил да поседи в новата си къща, докато чака да докарат мебелите. Или пък в къщата на жена си, защото забелязвам на пухкавата му длан дебела златна халка. Който и да е, той има право да е тук, има право и да скучае. Най-добре да си вървя, както дойдох. Само с един червен кожен портфейл нищо не мога да предприема.

Внезапно някъде над мен прозвучава висок гърлен глас. Притискам се плътно о стената. Някой ме е забелязал от горния балкон, леко вдаден навътре. Изчаквам с притаен дъх. Не става нищо. Пак чувам гласа. Вдигам поглед и въздишам с облекчение. Прозорчето над трегера на френския прозорец в другия край на балкона е отворено. Пристъпвам на пръсти до високия прозорец. Сред плюшените завеси има пролука от няколко сантиметра. Оттук голямата стая вече се вижда от край до край. Обзема ме тържествуващо задоволство.

Вдясно под силната светлина, струяща от гола крушка в средата на голата празна стая, двама мъже седят на старо тапицирано канапе. Между тях и едрия мъж до електрическата печка се виждат само голите изпоожулени дъски на дюшемето. В насрещната стена има две бледокремави врати със златен кант. Двамата на канапето са в спретнати тъмносини костюми и кафяви вратовръзки. Точно тези мургави мъже нападнаха Евелин на улицата.

По-дребният свива заоблените си рамене.

— Нищо не можем да направим — унило казва той. — Да идем да се поразходим, а?

Говори на арабски, египетски арабски. От общуването с арабските търговци в Ява по-добре знам югоизточния йеменски говор. Но докато следвах в Найден, прекарах една лятна ваканция в Египет и мисля, че ще се справя.

Дребният седи приведен напред, опрял лакти на коленете си. Лицето му е много мургаво и гладко, с изпъкнали широки скули и тясна, издадена напред брадичка. Има огромни очи и малка аленочервена уста. Синкавочерната му коса пада на ситни къдри върху ниско набръчкано чело. Сакото му е вталено, ръбът на панталоните — безупречен, но обувките му са прекалено светли, почти жълти. На около двайсет и пет години е. Точно този ме повали.

Другият, когото проснах на земята, е висок и слаб. Отпуснал се е на канапето, кръстосал дългите си крака, ръцете му са скръстени пред гърдите. Лицето му е длъгнесто, с правилни черти, по-светло, отколкото на спътника му, с малки мустачки и открояващ се орлов нос. По-възрастен е, към четирийсетгодишен. Вперил е очи в скучаещия до електрическата печка мъж с онзи отнесен, типичен за обитателите на пустинята поглед. Наистина е египетски бедуин — при това, дума да няма, много красив. Дребничкият припряно повтаря: