Читать «Под грижите на Сатаната» онлайн - страница 4

— Не държа да ми помагаш. Просто отиди някъде и се раздвижи. Но имам предвид здраво да се напрегнеш. Направо да ти се разтупти сърцето. Че ще вземе да спре, както си го подкарал всичко да ти е наготово — бе казал Андон накрая, потупа брат си по рамото и си продължи.

След пет дни чичо Данчо нямаше пукната пара и прекарваше времето си главно пред телевизора, щракайки каналите с дистанционното.

— А така, Данчо. Почивай си — нареждаше баба Верка. — После само ела до кухнята да завиеш една крушка, че старата изгоре! Ама после. Не бързай!

— Гледай си работата! — крещеше чичо Данчо в отговор. Нямаше представа какво му става, но напоследък всичко бе започнало да го дразни. Най-трудно си сдържа нервите, когато баба Верка реши да се учи да ползва мобилен телефон и за всичко го караше да й обяснява. Истинско чудо беше, че телефонът бе останал здрав и цял онзи ден. Идеше му да го запрати чак в стената на отсрещния блок. А после отгоре му да хвърли и баба Верка. Много му се беше насъбрало.

— Хапни си де! — дочу се умолителният фалцет на баба Верка някъде измежду гласовете на разни артисти, водещи и шумотевица от реклами. — Хапни си! Това за тебе съм го правила. — Баба Верка беше поставила няколко чинии с тежки и люти гозби пред чичо Данчо и се опитваше да пъхне една лъжица в ръката му, където беше дистанционното. Чичо Данчо, като се огледа, видя, че дори цигарите му се въргаляха на земята, покапани с мазнини.

— Остави ме на мира! — закрещя чичо Данчо. — Защо ме караш да ям? Да не съм малоумен? Ти искаш да ме довършиш!

— Ама нищо лошо не съм казала! — запремига с очи баба Верка.

Чичо Данчо едва сдържаше обидите, които му бяха на езика. Беше започнало да му се вие свят от нерви. Световъртежите продължиха и следващите дни. Накрая се обади на Андон и той го закара с колата в София на изследвания.

— Трябва да спреш алкохола — караше му се Андон. — Ще се прибереш у нас да те гледаме, но с твоята пенсия ти също ще поемаш някои от разходите в дома. И сам ще си купуваш лекарства, копеле.

Колкото и зле да беше чичо Данчо, не можеше току-така да спре алкохола. С цигарите работата беше още по-трудна. Но най-трудно можеше да си представи как отведнъж щеше да скъса със своите сладки приятелки. Те му говореха така нежно и той само тогава се чувстваше жив! Без тия ласки този свят щеше да се превърне в ад. И тъй като чичо Данчо не успя да се откаже от каквото и да било, престоят му в бащината къща се оказа кратък, тъй като никога не можеше да даде пари и за най-дребните разходи в този дом. Купи шише ракия от едно капанче и позвъни на вратата. Баба Верка го очакваше. Беше сготвила доста храна този път. С нея можеше да изхрани цялата махала.

— Хапни си, Данчо! — нареждаше тя. — После си почини!

Чичо Данчо стискаше зъби и се опитваше да си отвлича вниманието с глупостите по телевизията.

— Време е за лекарството, Данчо — подсещаше го вечерно време баба Верка. — Изпи ли си лекарството? Водата, която ти донесох, изглежда непокътната. Какво ще си помисли докторът, ако разбере, че не си си изпил хапчето?