Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 8

— Татко ви е побеснял — продължих аз, — изритал ви е и е назначил по-голямата ви сестра за директор на компанията, обявявайки я за пряк наследник вместо вас. Не сте го очаквали, нали? Мислели сте, че сте с единия крак вътре. Обаче нямате намерение да търпите това. Знаете всички мръсни тайни на баща си и сте решили да го запишете, докато предлага рушвети и подкупи при поредната сделка с недвижими имоти, за да го изнудите да ви прибере обратно. На това му викат „да спечелиш нечестно“, нали?

Лицето на Сам Рихтър беше станало тъмночервено, почти лилаво. На челото му няколко вени туптяха с такава сила, че реших, че ще получи инфаркт насред кабинета ми.

— С кого разговаряхте? — настоятелно попита той.

— С никого. Просто ви проучих съвсем изчерпателно. Държа винаги да знам с кого работя. И никак не обичам да ме лъжат.

Рихтър се изправи на крака, блъсна един от скъпите офис-столове, оставени от предшествениците ми, и той се разби на пода, оставяйки видима резка в старото дюшеме.

— Знаете ли — викна ми той от вратата, — за човек, чийто баща е в затвора, го раздавате ужасно морализаторски!

— Имате право — признах аз. — Съжалявам, че ви изгубих времето. Ще намерите ли сам изхода?

Зад него стоеше Дороти със скръстени ръце.

— Виктор Хелър беше… гнусен боклук! — избъбри той.

— Е! — поправих го аз.

4

— Не подслушваш телефони, значи — отбеляза сухо Дороти и влезе в кабинета ми, все още със скръстени ръце.

Усмихнах се и свих рамене.

— Все забравям, че ме чуваш. Някой ден това ще ми докара неприятности.

Бяхме се разбрали тя да слуша всички срещи с клиенти с помощта на интернет видеокамерата, вградена в огромния монитор на бюрото ми.

— Не подслушваш телефони — повтори тя и се ухили със стиснати устни. — Хм!

— Е, поне по принцип.

— Моля ти се! — изрепчи ми се Дороти. — Ти наемаш хора за целта.

— Именно.

— Какво беше това, по дяволите? — сопна ми се тя и ме изгледа свирепо.

С Дороти работехме заедно в „Стодард Асошиътс“, преди да се преместя в Бостън и да я открадна. Не бих я нарекъл същински компютърен гений — в тази област определено имаше по-знаещи от нея — но с дигиталните улики беше ненадмината. Девет години бе прекарала в Агенцията за национална сигурност, а там не наемаха кого да е. Колкото и да ненавиждаше работата си там, бяха я обучили добре. По-важното обаче беше, че никой не беше по-упорит от нея, тя просто никога не се отказваше. Освен това беше изключително лоялна.

А и беше куражлийка, много пряма и не работеше добре в екип, поради което с АНС никак не си подхождаха, но всичко това беше една от причините да я харесвам. Тя никога не се сдържаше и цензурираше, харесваше й да ме затапва, да посочва недостатъците ми и да ми доказва, че съм сгрешил и това също ми беше приятно. Просто знаех, че с Дороти шега не бива.

— Нали ме чу? Не обичам лъжците.

— Преглътни го. Нуждем се от поръчки, а ти връщаш повече клиенти, отколкото поемаш.

— Оценявам загрижеността ти — отвърнах аз, — но не е нужно да се тревожиш за паричните потоци във фирмата. Заплатата ти е гарантирана.