Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 108

Миг по-късно стоманените врати бавно се разтвориха към аварийното фоайе с флуоресцентно осветление на четирийсет й осмия етаж. Клиентите и адвокатите очевидно не влизаха оттук. Избутах машината за пране на килими навън и видях четири врати — сервизните входове на различни фирми, обозначени с черни пластмасови табелки с изпъкнали букви.

До вратата на „Батън и Шектър“ имаше дигитална клавиатура. Фирмата на Дейвид Шектър вероятно имаше причина да взима допълнителни мерки за сигурност. От сака си извадих дълъг, гъвкав метален прът, огънат на деветдесет градуса, с кука в единия край. Това беше специален инструмент на име „Левърлок“, с който разполагат само специалистите по охраната и правителствените агенции. Коленичих, пъхнах го под вратата и го завъртях нагоре, докато куката закачи дръжката от вътрешната страна, след което силно го дръпнах. Трийсет секунди по-късно влязох. Дигиталната клавиатура им свърши страхотна работа, няма що.

Намирах се в коридор, който очевидно използваха за складиране на канцеларски материали, почистващи препарати и т. н. Избутах машината за пране на килими до стената и си проправих път с помощта на слабото осветление на аварийните лампи.

Сякаш преминах от трета в първа класа на „Куийн Мери“. Меки килими, махагонови врати с месингови табелки, старинни мебели. Като партньор, чието име фигурира в това на фирмата, Дейвид Шектър бе получил ъгловия офис. В нишата пред двойните махагонови врати, които водеха към неговото светилище, беше бюрото на секретарката му, както и малък диван и масичка за кафе. Двойните врати бяха заключени.

Тогава видях още една дигитална клавиатура, дискретно монтирана до рамката, на нивото на очите. Странно. Това означаваше, че кабинетът на Шектър вероятно не се почиства от персонала, който се грижи за сградата. Означаваше също така, вътре има нещо, което си струва предпазните мерки.

Комбинацията за дигиталната ключалка вероятно беше записана на някое листче на бюрото на секретарката му, но много по-бързо беше да използвам моя „Левърлок“, вместо да търся листчета с кодове. Стори ми се, че всичко става прекалено лесно.

Извадих от сака черна кутия, в чиято подпълнена с дунапрен вътрешност лежеше гъвкав фиброскои, навит като метална змия. Двуметровият оптичен кабел бе обвит с волфрамови нишки, а диаметърът му нямаше и шест милиметра. Сапьорските екипи в Ирак ги използваха, за да търсят скрити експлозиви.

Прегънах фиброскопа под ъгъл, поставих окуляра, закачих външната лампа и го пъхнах под вратата. Лостчето на дръжката ми позволяваше да въртя фиброскопа във всички посоки, като слонски хобот, и можех да видя какво има от другата страна на вратата. Насочих го нагоре и разгледах стената от по-далечната страна на вратата, където не беше монтирано нищо. Когато погледнах другата стена, видях червена неподвижна точка, която не мигаше. Детектор за движение, пасивен инфрачервен датчик, който би засякъл и най-малката промяна в температурата на стаята, причинена от топлината на човешко тяло. Често срещано устройство, с което нямаше да ми е лесно да се преборя. Немигащата червена светлина означаваше, че сензорът е активен.