Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 8

Тя издърпа ръката си и го подкани да тръгне с нея. Той се поколеба.

— Видяхте ли нещо на пазара, което да ви заинтересува? — запита го с усмивка. Сладкият ѝ глас беше подканящ като ухаещите на кардамон сладкиши, които се продаваха на пазара, но в същото време и леко насмешлив. Ясно, искаше да разбере дали го е заинтересувала. А хората наоколо трябваше да помислят, че говори за винените охладители.

— Изработката на среброто показва ръка на изкусен майстор — каза Габорн. Прилагайки силите на своя Глас, наблегна на думата „ръка“. Без да го осъзнава дори, тя щеше да повярва, че в Къщата на Разбирането той се е учил в Залата на ръцете, обичайно за богатите търговци. „Нека продължи да вярва, че съм търговец.“

Продавачът, който до този момент търпеливо се беше преструвал, че не обръща внимание на Габорн, надникна изпод правоъгълния сенник и го подкани:

— Негово благородие ще пожелае ли да вземе един чудесен охладител за дамата?

До този момент Габорн сигурно му беше приличал само на син на търговец, който би могъл да съобщи на баща си за интересните стоки, които е видял. Сега навярно бе решил, че е младоженец, чиято жена е много по-обаятелна от него самия. Богатите търговци често женеха децата си млади, в търсене на финансов съюз със семейството на младоженката.

Значи продавачът смяташе, че Габорн трябва да купи среброто, за да зарадва жена си. Такава хубава жена, разбира се, би трябвало да държи в ръце домакинството. След като и търговецът не я познаваше, Габорн реши, че тя също трябва да е чужденка в Банисфер. Гостенка от север?

Младата жена учтиво се усмихна на продавача.

— Днес едва ли — отвърна заядливо. — Охладителите ви са чудесни, но у дома си имаме по-хубави. — И му обърна гръб, като изигра съвършено ролята си на съпруга. „Ето как ще е, ако се оженим — сякаш говореха движенията ѝ. — Няма да искам скъпи неща.“

Лицето на продавача посърна. Едва ли беше възможно повече от един-двама търговци във всички кралства на Роуфхейвън да притежават такъв чудесен охладител.

Жената подкани Габорн да продължат и той изведнъж се почувства притеснен. В далечния юг знатните дами на Индопал понякога носеха пръстени или брошки с отровни игли в тях. Случваше се да подмамят богати пътници в някой хан и след това да ги убият и окрадат. Възможно ли беше тази красавица да крои някое коварство?

Но се съмняваше. Бързо погледна към телохранителя си и забеляза, че Боренсон определено е по-скоро развеселен, отколкото загрижен. Сякаш го питаше: „И къде мислиш, че отиваш?“

Боренсон също беше изучавал езика на тялото — особено това на жените. Не можеше да рискува с безопасността на господаря си.

Жената стисна ръката на Габорн по-здраво. Какво трябваше да означава това — че усилва претенциите си?

— Простете, ако ви се струвам прекалено фамилиарна — рече тя. — Случвало ли ви се е някога да видите някого от разстояние и да усетите трепет в сърцето?