Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 7

Допирът на ръката ѝ — достатъчно слаб, за да покаже колебание, и достатъчно силен, за да намекне за… притежание. Тя го искаше?

„Опит за съблазняване ли е това?“ — зачуди се той. Но не… в стойката ѝ се долавяше нещо не така… Ако искаше да го съблазни, щеше да го докосне по гърба, по рамото, дори по бедрото или по гърдите. Но тя го държеше за ръката и стоеше леко отдръпната, сякаш се колебаеше да навлезе в телесния му обсег.

И тогава той осъзна: предложение за брак. Твърде необичайно, дори в Хиърдън. За жена с нейните качества беше редно семейството ѝ да уговори брак.

Габорн заключи: „Аха, тя е сирачка. Надява се сама да си уреди брак!“

Но и този отговор не го задоволи. Защо някой знатен лорд да не ѝ уреди брака?

Замисли се като какъв ли го вижда тя сега. Търговски син. Беше играл ролята на търговец; и макар да беше на осемнайсет, още растеше. Габорн имаше тъмна коса и сини очи, обичайни белези за Северен Кроудън. Поради това се беше облякъл като конте от това кралство, суетен и богат младеж с вкус, излязъл да се поразходи из града, докато баща му урежда важни сделки. Носеше зелен клин и фина бяла памучна риза с издути ръкави и сребърни копчета. Над ризата беше облякъл елек без ръкави от тъмнозелена памучна тъкан, обшита с фино обработена кожа и украсена с речни перли. Облеклото се допълваше от кожена шапка с широка периферия, на която кехлибарена игла придържаше едно-единствено щраусово перо.

Беше се облякъл така, защото не искаше да пътува открито — задачата му беше да разузнае отбраната на Хиърдън, да оцени истинските размери на богатствата на неговите земи и твърдостта на хората му.

Погледна къде е телохранителят му Боренсон. Улиците тук бяха пълни с народ и тесни заради сергиите. Млад здравеняк с бронзова кожа, без риза и с червени панталони караше през тълпата стадо от десетина кози, като ги пляскаше с върбова пръчка. Боренсон стоеше на отсрещната страна на улицата под каменната арка на входа на един хан и гледаше широко ухилен изпадналия в затруднение Габорн. Беше висок и широкоплещест, с полуоплешивяла рижа коса, гъста брада и весели сини очи.

До Боренсон стоеше мършав тип с русолява, късо подстригана коса. Кестенявите му очи се съчетаваха със строгия кафеникав халат и неодобрително навъсената физиономия. Мъжът, наричан Дни заради занаята му, бе нещо като хроникьор — посветен на Господарите на Времето — и беше съпътствал Габорн още от най-ранно детство, за да записва всяка негова дума и дело. Името си беше получил от „Ордена на Дните“. Като всеки от тази секта, Дни се беше отказал от собственото си име и от собствената си личност, когато бе съчетал в близначие своя ум с този на друг човек от Ордена. Сега Дни наблюдаваше Габорн много строго. Нащрек, с шарещи очи — запомняше всичко.

Жената, която държеше ръката на Габорн, се извърна натам, накъдето бе погледнал Габорн, и забеляза телохранителя и Дни. Млад търговски лорд с охранител беше нещо обичайно. Но следван като сянка от един Дни — това беше рядкост. Това издаваше, че Габорн е богата и важна особа, син може би на някой главен майстор на гилдия, макар да не беше възможно тази жена да знае истинската му самоличност.