Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 19

— Питам сериозно — каза Йоме. Клуис дръпна с разтреперана ръка резето на вратата и пропусна Йоме и нейната Дни напред. После заговори:

— Проверихме хановете. Вечерта търговецът не е пил в нито един от тях, иначе щяха да са го изпроводили от търговския квартал в десет вечерта. Така че не е могъл да се напие отсам градските стени, а се съмнявам, че изобщо е бил пиян. Имаше ром в дъха му, но съвсем малко. Освен това не е имало никаква причина да се промъква из улиците нощем, освен ако не е шпионирал стените на замъка, да се е опитвал да преброи стражата! Тъй че щом са го спипали, какво ще направи? Преструва се на пиян, изчаква стражите да приближат… и давай с ножа! — Клуис затръшна вратата.

Щом заобиколиха каменната стена, Йоме видя какво става на двора. Десетина мъже от кралската гвардия се бяха скупчили около мъртвите и умиращия. Един лекар беше коленичил над сержант Дрейс, а над тях стоеше Шемоаз, със смъкнати рамене и скръстени на гърдите ръце. От зелената морава се надигаше ранна утринна мъгла.

— Разбирам — прошепна с разтуптяно сърце Йоме. — Значи вече го разпитвате? — Понеже вече не бяха насаме, а пред хорски очи, Йоме спря до стената.

— Де да можех! — каза ефрейтор Клуис. — Лично бих му поставил горещ въглен на езика! Но точно сега всички търговци от Мъятин негодуват. Искат Джвабала да бъде освободен. Заплашват, че ще наложат бойкот на панаира, и това е изплашило уредника. Главният майстор на гилдията Холикс е отишъл лично при краля да настоява за освобождаването на търговеца! Представяте ли си? Шпионин! Иска от нас да освободим един проклет шпионин!

Йоме се изненада. Беше съвсем необичайно Холикс да иска аудиенция с краля малко след разсъмване, а изключително необичайно беше, че южняшките търговци заплашват с бойкот. Всичко това говореше, че се завихрят големи събития, и то неудържимо.

Нейната Дни, слаба жена с тъмна коса и неизменно стиснати челюсти, само слушаше. Бе застанала кротко до вратата и галеше ленивото си жълто котенце. Йоме не можа да разчете никаква реакция на лицето ѝ. Може би Дни щеше да разбере кой точно е този шпионин, да узнае кой го е изпратил. Но Дните открай време настояваха, че остават напълно неутрални към държавните дела. И не отговаряха на въпроси.

Ефрейтор Клуис вероятно беше прав. Търговецът беше шпионин. Баща ѝ също разполагаше със свои шпиони в кралствата на Индопал.

Но дори убиецът да беше шпионин, щеше да е невъзможно да се докаже. Все пак той беше убил двама от градската стража и беше ранил Дрейс, сержант от кралската гвардия — а заради това, според всички правила, трябваше да умре.

Но в Мъятин човек, който е извършил престъпление, замаян от пиянство, дори престъплението да беше убийство, не можеше да бъде екзекутиран.

Което означаваше, че ако баща ѝ го осъждаше на смърт, мъятинците — и всички техни родственици в Индопал — щяха да възнегодуват заради несправедливостта на екзекуцията.

Ето защо заплашваха с бойкот.

Йоме прецени усложненията, които можеха да произтекат от този бойкот. Южните търговци продаваха главно подправки — пипер, мускатов орех, както и готварска сол, къри, шафран, кимион и други лечебни билки. Но освен тях внасяха и още много неща: стипца, която се използваше за щавене и боядисване на кожи, индиго и още най-различни бои, необходими за хиърдънската вълна. А носеха и други ценни стоки: слонова кост, коприни, платина, кръвен метал.