Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 173

Да се загубят толкова много дарове беше жесток удар, дълбока рана. Но не това ужаси толкова Джюрийм. В далечните земи на юг облекчителите на Радж Атън усърдно се трудеха да намерят за него нови Посветители. Това бяха хора с огромно обаяние и сили на Глас, които можеха да подмамват други да служат на Радж Атън. Той беше в едно непрестанно състояние на приток, придобиваше сила, ум, обаяние и жизненост със смайваща скорост. Джюрийм вече не знаеше колко хиляди души служат като Посветители на неговия господар. Знаеше само, че мощта на господаря му нараства ден след ден. Джюрийм все още не можеше да проумее на какво ще заприлича неговият господар, когато се превърне в Дара всечовешки.

Но тази сутрин беше понесъл удар.

След ден или след два окупационните войски на Радж Атън щяха да пристигнат, сила от сто хиляди души, и да наложат обсада. Невъзможно беше Ордън да е очаквал толкова голяма окупационна сила.

В същото време три армии щяха да навлязат в кралството на Оруин на запад и след като разбереше, че е заклещен в менгеме, крал Терос Вал Оруин нямаше да има избор, освен или да се предаде, или да се окопае за обсада. Нямаше да може да изпрати помощ на Ордън в Лонгмът.

Междувременно саботьорите във Флийдс бяха започнали да отравят зърнохранилищата за конюшните на Върховния крал Конел и по този начин щяха да попречат на конните кланове да предприемат свирепите си атаки.

Не, Ордън трябваше да е изплашен. Точно затова беше изпратил кресливия си пратеник да джафка срещу Радж Атън.

— Може би — каза Джюрийм — Ордън е завзел Лонгмът, но не може да го задържи. — Но все пак ако Радж Атън беше прав, ако Лонгмът беше паднал, възможно ли беше все пак всичко, което бе казал пратеникът, да е истина?

Сега Радж Атън изрече онова, от което Джюрийм най-много се страхуваше.

— Има ли между нас шпионин?

Джюрийм се замисли, но не можа да намери друго обяснение как Ордън е разбрал, че Радж Атън се кани да нападне Хиърдън. Нито пък беше възможно Ордън по друг начин да е узнал за силарите, скрити в Лонгмът, или че гарнизонът там е малочислен.

Джюрийм моментално се притесни да не би самият той да се окаже проблемът. Дали не беше споделил тези неща с любовниците си? Дали не се беше изпуснал пред някой слуга или непознат? Небрежна дума, изтървана пред неподходяща личност?

„Възможно е да съм и аз“ — помисли Джюрийм. Беше споделил опасенията си от това, че тръгва от Лонгмът без охрана пред един от любовниците си, коневъдец, който отглеждаше чудесни жребци. Но беше ли споменал, че силарите ще бъдат оставени там? Не. За тях не беше казал нито дума.

Фейкаалд беше с Радж Атън от много години и Джюрийм му вярваше. Колкото до огнетъкачите, те изобщо не се интересуваха от Радж Атън. Те служеха на първичните пламъци и щяха да следват Радж Атън само докато той им обещаваше война, обещаваше им да подхранва техния господар.

Така че Джюрийм не можеше да се тревожи, че тези хора са шпиони. Вярно, някой от капитаните можеше да е шпионин. Но как? Как можеше дори един шпионин толкова бързо да уведоми Ордън за възможността при Лонгмът?