Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 170

Щеше да е добре, ако Радж Атън повярваше, че оцелелите осемдесет души на Боренсон са осем хиляди.

Отсяване

Докато Боренсон се отдалечаваше най-преданият съветник на Радж Атън, Джюрийм, наблюдаваше с присвити очи как господарят му стои на обгорелите стени на замък Силвареста. Лицето на господаря му сияеше от красота и изглеждаше почти прозрачно. Толкова ярко лице, то бе лицето на светлината на света. Радж Атън не изглеждаше развълнуван от мрачните вести.

Но самият Джюрийм усещаше, че трепери. Макар господарят му да го отричаше, той знаеше, че нещо не е наред. Джюрийм можеше само да се чуди, тъй като господарят му рядко споделяше с него нещо или търсеше съвета му.

От години тези северняци бяха като трън в петата на господаря му; пращаха своите свободни рицари да избиват Посветителите му. Обичната сестра на Радж Атън беше издъхнала в ръцете му от рана, нанесена от един свободен рицар. С годините той беше започнал да презира тези светлокожи северняци и досега, когато взе техните дарове и измисли как да ги използва, като че ли не изпитваше нищо към тях. Никакво презрение, никаква жал, никакво човешко чувство.

А сега — това.

В момента Джюрийм беше болезнено наскърбен. Искаше му се да може да прелети до Лонгмът и да разбере дали Боренсон е казал истината. Искаше му се да простреля Боренсон в гърба. Искаше му се Боренсон изобщо да не беше проговарял. Нещо повече, огнетъкачите на Радж Атън бяха видели образи на крал в пламъците си, крал, който можел да го унищожи. Крал Ордън.

Сега и магьосникът Бинесман беше отишъл да се присъедини към врага на Радж Атън.

Джюрийм стискаше юмруци и се мъчеше да не позволи на останалите да видят, че треперят. Беше мислил, че премахването на дома Ордън ще е лесно. Работата се оказваше по-сложна.

Цяла книга не можеше да съдържа толкова думи, които да опишат схемите, които беше замислил Радж Атън. Джюрийм ги разбираше само отчасти. По традиция крал Ордън идваше тук за лова край замък Силвареста със свита от двеста мъже.

Тази година, беше решил Радж Атън, синът му беше на такава възраст, че също щеше да дойде. И така той беше заложил своя капан — да обсади замъка Силвареста с малко мъже, та Ордън да подвие опашка и да избяга на юг, където бойците на Радж Атън, скрити покрай пътищата за Мистария, щяха да убият и него, и сина му. Ако кралят не побегнеше на юг, съгледвачите на Радж Атън пак да го спипат и да го унищожат.

Това беше само една от заложените сто схеми. През същия този ден десетки групи убийци щяха да ударят по своите цели. Войски напредваха в марш срещу укрепления на запад и на юг. По други места войските щяха само да се покажат, а след това да изчезнат в някоя гора или планински проход, било задържайки жизненоважни сили в някое укрепление, било отклонявайки ги от набелязаните цели.

Джюрийм знаеше, че сърцевината на плана на господаря му беше тук. Ядрото на неговия план беше да унищожи едновременно и Ордън, и Силвареста.

Но ето че сега лоши знамения известяваха възможен провал на този план. Пиромантите бяха видели някакъв крал тук, крал, който можел да унищожи Великия светлик на Индопал.