Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1228

Халата се свлече под него и той стъпи върху гърба й.

Бе получил заповед да охранява улицата и да отбива халите, докато отстъпващите успеят да стигнат до пристана.

Но се страхуваше, че Мирима е все още в северната кула, и си я представи премазана и цялата в кръв под рухналите отгоре й камъни.

Не можеше да я изостави.

Затича към кулата. Една хала се опита да скочи от стената на замъка отгоре му. Боренсон се търкулна встрани, скочи на крака и я уби. Една магесница метна от стената ужасяващо проклятие и го обгърна гъст червеникав облак. Той задържа дъх, но очите му пламнаха, сякаш щяха да изскочат.

Нови две хали-младоци скочиха от стената, а трета се покатери по укреплението, без да обръща внимание на пламъците.

Боренсон знаеше, че безстрашие и безразсъдство са две различни неща. Беше откъснат от Мирима. Скочи през прозореца на най-близкото магазинче и се втурна през задното помещение, подгонен от хала. Халата се блъсна в стената на магазина и постройката рухна, а в това време Боренсон се измъкна през задния изход и хукна по уличката.

Уличката бе прекалено тясна за възрастна хала, но насреща му се втурна един младок.

Боренсон притича до близката врата, но тя се оказа залостена. Той я изби с рамо и падна вътре.

За момент се запита какво да направи. Халите бяха по петите му. Скочи и хукна към задния изход.

Усети, че нещо във вътрешностите му се скъса, сякаш отскубнаха частица от него — един от Посветителите му бе загинал.

Това означаваше следното: халите бяха проникнали в гробниците под двореца на Палдейн, където се криеха Посветителите.

Дълбоко в подземния свят Йоме промуши с копие петата си жертва.

Габорн нададе вой от другия край на мрачното помещение. Тя погледна нататък.

„Гашт!“, изригна проклятие жезълът на Истинската властелинка и Габорн отскочи — мъгляв силует, който се стопи в мрака.

Истинската властелинка насочи вниманието си към Йоме, обърна гръб на Габорн и тръгна срещу нея. Изпод краката на чудовището плъзнаха мрачни струи мъгла.

Габорн нададе животински вой и нападна. Спусна се с такава скорост, че Йоме не успя да види кога заби копието си в гръдния кош на Истинската властелинка.

Тя се извърна към него и изплющя с камшика. За момент очертанията й се стопиха в мъглата.

Йоме продължи към струпалите се на купчина хали, сред които сияеше силна светлина, като прескачаше живи и мъртви Посветители.

„Гашт!“, избълва ново проклятие жезълът на чудовището — тъмен облак на разрушението.

— Скачай! — изкрещя Габорн.

Йоме подскочи на трийсетина стъпки във въздуха и направи салто. Струята на разрушението проблесна с пепеливия си цвят и се заби точно там, където допреди секунда се намираше Йоме, и повали няколко хали. Полетяха камъни и облаци прах.

Йоме падна насред извилата се вихрушка. Усети силна болка в глезена и извика. Запълзя на колене сред струпалите се хали, като се подпираше на копието. Една от халите замахна, но Йоме успя да избегне удара.

Туловищата им я обграждаха като плътна стена. Движеха се толкова бавно, че приличаха на монолити. Йоме се мушна под сянката им като в сенчеста горска дъбрава. За момент си спомни горската полянка сред Седемте стоящи камъка в Хиърдън, където Бинесман бе създал своя вайлд.