Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1162

Когато се приготви, погледна Боренсон право в очите.

— Би трябвало да те предупредя, че шансовете на тези, които отидат да се сражават в Карис, са нищожни. Безброй врагове са се вдигнали срещу вас, при това не всички са хали.

— Кои?

— Радж Атън е станал огнетъкач и в момента крои планове да унищожи Мистария. Същевременно неговите облекчители му прехвърлят колкото е възможно повече дарове. Вече са стигнали дотам да използват срещу рушвет улични хлапетии и срещу подкуп криминални престъпници. Но той не е сам. Дъщерята на Лоуикър пази пътищата на север от Карис и спира всеки, който се притече на помощ. Освен това крал Андърс напредва откъм Кроудън: твърди, че Земята го е призовала за свой нов крал, тъй като Габорн е лишен от силата й да предупреждава своите Избрани при опасност.

Боренсон прихна, но инкарецът го прекъсна:

— Не се смей. Крал Андърс вече години наред изучава магьосническото изкуство и е успял да убеди много хора в правотата на думите си. Но той е и изключително коварен. Именно той прати чумави плъхове да съсипят Хиърдън — никой Земен крал не би извършил подобно вероломство. Габорн успя да осуети плановете му, но Андърс има още в запас.

— Назови ги — настоя Боренсон.

— По негова заповед военачалниците на Интернук опустошиха Замъка на прилива. Сам Олмарг ръководеше нападението, вдигнал високо Сферата на Интернук. Три хиляди големи сиви лодки акостираха в града при изгрев слънце. Канцлерът Уестхейвън се предаде, но това не попречи на Олмарг да го изкорми. След което варварите от Интернук подпалиха колибите край доковете и цяла сутрин изнасилваха и плячкосваха. Олмарг заграби трона на Мистария и сега плячкосва съкровищницата й от злато и силари. Преди час херцогиня Галант отиде на крака пред него и го помоли да възпре своите мъже, които заклаха съпруга й и изнасилиха дъщерите й пред самата нея. В отговор Олмарг я тръшна на пода и я изнасили, след което отряза главата й. Ето какъв мъж служи на Андърс.

Докато говореше, инкарецът измъкна от мъртвия крал пълна с монети кесия и грабна няколко оризови кифлички и плодове от една кошница до камината. Приближи се до една кука на стената, свали от нея инкарска дневна мантия — черна пелерина с дълбока качулка, която да пази очите му от светлината — и я метна върху рамене си.

Семейство Боренсон се бяха вцепенили от новините. Боренсон цял живот бе служил на бащата на Габорн, защитавайки Мистария. И в най-кошмарните си сънища не бе сънувал, и в най-ужасяващите си представи не бе допускал, че някой може да съсипе народа му.

Инкарецът втренчи за момент поглед в него.

— Сега ще ви заведа при охраната. Дръжте се, сякаш всичко е наред. Те ще ви върнат оръжията. Конете ви би трябвало да са докарани в кралската конюшня. Ако не, ще си откраднем коне.

— А принц Веразет? — попита Мирима. — Той къде е?

— Пие вино от орлови нокти и мята зарове с приятели — отвърна инкарецът. — Ако имаме късмет, няма да дойде тук, преди да се е стъмнило.

Инкарецът тръгна към една врата.

— Последен въпрос — спря го Боренсон. — Имаш ли име?