Читать «По следите на злото» онлайн - страница 200

Първото, което забеляза, бяха странните блестящи искри, които излизаха от земята, сякаш подът беше осеян с различни по размери диаманти.

Гарсия отново присви очи.

След две секунди той осъзна, че всъщност гледа счупени стъкла, които отразяват светлината на пламъците. Стъклата покриваха целия под като килим.

Погледът му обходи сцената от ляво надясно, докато Гарсия се опитваше да намери най-малко опасния маршрут, който да го заведе до преградения офис в дъното. Нямаше такъв. Опитът да стигне до вътрешния офис през вътрешността на склада беше равен на самоубийство.

Очите му отново се насълзиха, но не от горещината или пушека, а от чувства.

— МАМКА МУ! МАМКА МУ!

Пламъците погълнаха дори гневните му викове.

Той се хвана за главата напълно отчаян. Не можеше да направи нищо.

В дъното се срути още една горяща част от покрива, разпрати нови искри във въздуха като фойерверки и привлече вниманието му.

И тогава най-после го видя.

Хънтър лежеше по лице на пода вдясно от Гарсия, на петнайсетина метра от него. Ръцете му бяха отпуснати до тялото и краката му бяха безжизнени.

Гарсия примига, за да се увери, че не му се привижда от пушека.

И после видя, че Робърт помръдна. Само леко надигна глава, нищо повече.

Карлос почувства нов трепет, който се зароди в душата му и набра инерция като ракета. Инерцията се стрелна в краката му и без изобщо да се замисли за огъня или пушека, той се втурна към Хънтър. Четири секунди по-късно се беше надвесил над партньора си.

Пушекът го накара отново да се закашля, но импровизираната маска го предпазваше да не му се завие свят и да не загуби равновесие.

Защитният му механизъм "бори се или бягай" се задейства с пълна сила, ускори ритъма на сърцето му, укрепи мускулите му и изпълни тялото му с невероятен коктейл от хормони. И точно това му беше необходимо, за да го зареди с енергия и да се справи с отчаяната ситуация.

С едно бързо движение Гарсия се наведе и грабна Хънтър от земята, сякаш партньорът му беше на половината на ръста и теглото му.

— Дръж се, Робърт — каза той и го преметна на дясното си рамо. — С мен си.

Затаи дъх, за да не вдиша повече пушек, и изнесе Хънтър от горящия склад. Този път измина разстоянието за осем секунди.

108

Гарсия сложи на тревата изпадналия в безсъзнание Робърт Хънтър на няколко метра от огнения ад, в който се беше превърнал складът. Не можеше да повярва в какво състояние е партньорът му.

Гърдите му бяха голи. Хънтър беше разкъсал на две горнището на анцуга и бе увил стегнато стъпалата си, за да ги предпази от безкрайния килим от счупени стъкла. Докато се беше опитвал да избяга от огъня, той се бе спънал и паднал няколко пъти, и различни по размери стъкла бяха разрязали ръцете, раменете, гърдите, гърба, коленете и краката му, покривайки по-голямата част от тялото му с кръв, порезни рани и стъкла. Импровизираните "обувки" донякъде бяха свършили работа, но няколко по-големи стъкла бяха успели да срежат плата на дясното му стъпало и се бяха забили дълбоко в плътта му. Глезенът му се беше подул до размера на грейпфрут.