Читать «По следите на злото» онлайн - страница 199

— Мамка му!

— Няма проблем, ако не се притечеш на помощ на Робърт — каза Лушън. — В края на краищата, ако той умре, ти ще заемеш поста му, нали? Шеф на отдел "Свръхтежки убийства" в лосанджелиската полиция. Висока длъжност, нали? Чуй, ако не кажеш на никого, че дори не си се опитал да спасиш партньора си, и аз ще си мълча, обещавам.

Да оставиш сам арестуван заподозрян, противоречеше напълно на полицейския протокол. Който и да беше задържаният, каквито и да бяха обстоятелствата… но вратичката тук беше, че процедурно Гарсия не беше арестувал Лушън. Беше му заповядал да спре и да вдигне ръце, но не го беше арестувал официално. Затова, щом Лушън не беше арестуван, тогава Гарсия нямаше да наруши протокола.

Лушън все още държеше ръце високо над главата си и гледаше как складът гори. Гарсия беше на три крачки зад него и се беше прицелил в тила му.

За разлика от Хънтър, Гарсия нямаше научна степен по психология, но не му и трябваше, за да разбере как действат психическото изнудване и манипулация. И Лушън се опитваше да направи точно това. Проблемът на Гарсия беше, че без белезници нямаше абсолютно нищо, никакво средство, с което да обездвижи Лушън.

Но кой казваше, че му трябва някакво средство?

— Майната ти — каза той и частица по-късно заби с всичка сила подметката на десния си ботуш в свивката на дясното коляно на Лушън.

Лушън почувства, че коляното му се размества. Кракът му се огъна под тежестта му и после напълно увисна и той се строполи на земята. Писъкът от болка, който нададе, можеше да събуди мъртъвците.

Треперейки в агония, Лушън най-после се обърна към Гарсия.

— Копеле! — изкрещя той, хвана с две ръце дясното си коляно и от устата му се разхвърчаха слюнки от гняв. — Ти счупи шибания ми крак!

Гарсия поклати глава.

— Не, нещо си се объркал. Ти падна, докато се опитваше да избягаш, и удари коляното си. — Гарсия млъкна и се усмихна. — А, да, удари и главата си.

С едно-единствено светкавично и много силно движение Гарсия стовари ръкохватката на деветмилиметровия си пистолет върху тила на Лушън.

Пред очите на Лушън се спусна мрак.

107

Гарсия се върна до предната врата на склада за дванайсет секунди. Вътрешността на сградата, която само допреди няколко минути беше забулена с плътен воал от мрак, сега бе осветена от вълна от пламъци, които бързо поглъщаха всичко по пътя си.

Той стигна до големите двойни врати и с дясната си ръка закри очите и лицето си от горещината и ярката светлина, които го блъснаха с невероятна ожесточеност. Лявата му ръка инстинктивно се вдигна към носа и устата му и ги запуши, но пушекът беше твърде силен и натрапчив и го принуди да се закашля неудържимо.

Очите му се насълзиха от кашлянето и ярката светлина го принуди да ги присвие.

Гарсия отстъпи две крачки назад, за да се съвземе, и избърса с длани очите си. След това сграбчи яката на ризата си, вдигна я към лицето си и я закачи на носа си като импровизирана маска срещу пушека. После отново се опита да надникне в склада. Навсякъде бушуваха пламъци и пушек, но този път той най-после можеше да вижда.