Читать «По следите на злото» онлайн - страница 198

Хънтър чувстваше, че е навехнал левия си глезен при падането. Това, заедно с босите му крака, морето от счупени стъкла, огъня и пушека, не му се виждаше особено голям шанс.

— Но ако наистина искаш да умреш — добави Лушън, — тогава легни, чакай пушекът да стигне до теб, а това ще стане съвсем скоро, и си поеми дълбоко дъх няколко пъти. — Той се ухили. — Така или иначе, аз изчезвам. Пътищата ни никога повече няма да се кръстосат, Скакалец. — Лушън му намигна. — Кой знае? Един ден може би ще се видим в ада. Истинско удоволствие беше да те познавам, приятелю мой. Надявам се, че ще направиш правилния избор.

Лицето на Лушън изчезна от дупката в тавана над Хънтър.

Няколко секунди по-късно целият втори етаж се взриви.

106

Докато стоеше зад горящия склад, Лушън усещаше несигурността и безпокойството на Гарсия и знаеше, че трябва да се възползва от тях.

— Робърт не беше на втория етаж — увери го той.

— Глупости.

— Вярно е — възрази Лушън. — Само се замисли. Защо ще си правя целия този труд, ще поемам целия този риск и ще свърша цялата тази огромна работа, за да внеса толкова много болка и вина в живота на Робърт, ако смятах да го убия само няколко дни по-късно? Какъв е смисълът?

— Смисъл или не — рече Гарсия, — как е възможно Робърт да оцелее от такава експлозия?

— Защото аз исках така — отвърна Лушън и после набързо му обясни за капака в пода, който беше направил.

Стомахът на Гарсия се сви. Не знаеше какво да мисли.

— Губиш време — настоя Лушън. — Пушекът там вътре става все по-гъст, а огънят… — Той се изкикоти злорадо. — Замисли се. Робърт изкълчи или счупи глезена си, когато падна. Видях го с очите си. Дори да иска, измъкването оттам с този глезен ще бъде мъчителна борба.

Гарсия беше сигурен, че Лушън лъже, но беше ли готов да рискува? Ставаше дума за Робърт, най-добрия му приятел, партньора му от повече от десет години и човека, който беше спасил неговия живот и живота на Ана повече от веднъж.

Лушън беше прав — времето летеше.

— Робърт умира там вътре — спокойно отбеляза Лушън.

По дяволите, помисли си Гарсия и посегна към белезниците на колана си.

И в същия момент стомахът му се преобърна.

Когато се беше качил в колата си на паркинга на ГУП, той бе направил онова, което винаги правеше, когато си отиваше у дома — откачи белезниците и фенерчето си и ги хвърли на задната седалка.