Читать «По силата на кармата» онлайн - страница 2

Не, психологията ни убеждава, че това е силата на мъртвите у идолопоклонника. Мъртвите правят магията. Те причиняват шока в сърцето на влюбения, те са причина за електрическата тръпка, която преминава през вените му при първия допир до ръката на девойката.

Защо обаче са избрали тъкмо нея, а не някоя друга — ето това е най-непонятното в загадката. Обяснението, предложено от един доста известен немец, няма да е в съзвучие с научната психология. Изборът на мъртвите, взет в развитие, навярно почива по-скоро на спомена, на паметта, отколкото на някаква далновидност. А така загадката не е приятна.

Съществува наистина романтичната възможност да са избрали точно тази, тоест определена девойка, защото в нейно лице е оцелял като на снимка споменът за всяка и всички девойки, които те са обичали в миналото. Но е възможно също така да са я избрали, защото у нея се появява отново нещо от събирателния, многосложния и многообразен чар на всички жени, които те, мъртвите, са обичали напразно.

Ако приемем по-тягостната теория, трябва да повярваме, че страстта, макар и многократно погребвана, не може нито да умре, нито да намери покой. Онези, които са обичали напразно, умират само привидно, а всъщност продължават да живеят в сърцата на следващите поколения, докато копнежът им се осъществи. Те чакат понякога векове наред прераждането на своите любими, вплитайки вечно в мечтите на младостта своето химерично съчетание от спомени. Оттук и непостижимите идеали — преследването на изтерзани души от непознаваемата жена.

В Далечния изток мислят другояче; и това, за което сега ще разкажа, се отнася до тълкуването на Буда.

II

Неотдавна един свещеник почина при твърде странни обстоятелства. Той служеше в храм, принадлежащ на една от най-старите будистки секти. Храмът е в селище, недалеч от Осака. (Можете да го видите, ако пътувате към Киото по железопътната линия Кансецу.)

Беше млад, добросъвестен и изключително хубав — прекалено хубав за свещеник, както твърдяха жените. Приличаше на една от онези красиви статуи на буда Амида, сътворени преди векове от големите майстори на будистката скулптура.

Мъжете от околността го смятаха за честен и начетен човек и бяха прави. Жените не се вълнуваха само от неговите духовни добродетели или образованост: пряко волята си той имаше нещастието да ги привлича просто като мъж. Обожаваха го не само местните, но и жените от околните села и градове, и то не съвсем благочестиво. Това пречеше на религиозните му занимания и го отвличаше от неговите медитации. Жените намираха безупречни поводи да посещават храма по всяко време на денонощието само за да видят свещеника и да поговорят с него; задаваха му въпроси, на които свещеният дълг му повеляваше да отговаря; правеха приношения, които той не можеше да откаже. Някои задаваха и въпроси от нерелигиозен характер, които го караха да се изчервява. Той бе твърде деликатен по природа, за да се защищава с по-резки думи дори когато по-дръзките градски девойки казваха неща, които едно селско момиче никога не би изрекло; думи, които го принуждаваха да помоли съответната девойка да го освободи от присъствието си. И колкото повече той отбягваше обожанието на срамежливите или ласкателствата на безочливите, толкова по-настойчиво ставаше преследването, докато не се превърна в изтезание.