Читать «По силата на кармата» онлайн - страница 5

— Но нима той е трябвало да обезобрази лицето си?

— Разбира се, че не! И постъпката на жената щяла да е недостойна, ако е била продиктувана от мисълта да се обезобрази, за да се предпази от изкушение. Законът на Буда забранява всякаква саморазправа и тя е престъпила този закон. Но тъй като е изгорила лицето си само за да може да поеме веднага по праведния път, а не от страх, че не ще устои сама на греха, вината й е по-малка. От друга страна, свещеникът, който се е самоубил, е извършил голямо престъпление. Трябвало е да направи всичко възможно да превъзпита онези, които са го изкушавали. Но е бил твърде слаб за това. Щом като свещеник се е чувствал неспособен да се опази от греха, трябвало е тогава да се върне към светския живот и там да се опита да следва закона за онези, които не принадлежат към вярата.

— Излиза, че според будизма той не е постигнал нищо, така ли? — полюбопитствах аз.

— Трудно ми е да си представя, че е постигнал нещо. Само непосветените в Закона биха одобрили постъпката му.

— А посветените, те как ще преценят последствията, кармата на неговото деяние?

Приятелят ми помълча, после каза замислено:

— Не можем да узнаем цялата истина за това самоубийство. Може би то не е за първи път.

— Нима искате да кажете, че и в някой свой предишен живот той вероятно се е опитвал да избяга от греха, като унищожи тялото си?

— Да. Или в много други свои предишни съществувания.

— А какво ще кажете за бъдещите?

— Само Буда знае верния отговор.

— А според неговото учение?

— Не забравяйте, че е невъзможно да узнаем какво е било в ума на този човек.

— Но ако все пак той е потърсил смъртта само за да избяга от греха?

— Тогава ще трябва да се сблъсква отново и отново с това изкушение — с цялата му мъка, с цялата му болка; да се сблъсква още хиляди пъти дори, докато не се научи да превъзмогва себе си. Не можеш да избягаш чрез смъртта от върховната необходимост да победиш себе си.

И след като се разделих с моя приятел, думите му продължаваха да ме преследват; и все още ме преследват. Те събудиха нови мисли относно някои от теориите, които си позволих да нахвърля в първата част на този разказ. Още не съм успял да се убедя, че неговото необикновено тълкуване на любовната загадка е по-несъвършено от онези, които предлагаме ние на Запад. Питам се дали любовта, която води до смърт, не означава много повече от призрачния глад на погребани страсти. Не е ли тя израз на неизбежната разплата за отдавна забравени грехове?

Информация за текста

Lafcadio Hearn