Читать «По време на холера» онлайн - страница 3

Детето бе много лъчезарно и не се изплаши дори от мен — чужденеца. То гукаше, смееше се и протягаше ръчички — личеше си, че е свикнало да му се радват. Огледах по-отблизо дъсчицата. Беше Шиншу-ихай, с изписано върху нея посмъртното име на жена. А Ман’емон ми преведе текста, който гласеше:

„Почитана и с висок ранг в Обителта на съвършенството. Тридесет и първият ден на третия месец от двадесет и осмата година Мейджи“.

Междувременно един слуга изнесе тръбите, които се нуждаеха от подмяна, майсторът се залови за работа, а аз останах да го наблюдавам.

Лицето му бе на човек на средна възраст, с онези дълбоко врязали се привлекателни и мили бръчки край устата — пресъхнали следи от някогашни усмивки, — които придават на толкова много японски лица неповторимото изражение на смирена доброта.

Ман’емон започна да го разпитва, а да не отговаря на въпросите на Ман’емон, можеше само някой изключително проклет човек. Понякога имах чувството, че над тази мила и доверчива старческа глава се появява ореол на будисатва.

С една дума, продавачът започна да отговаря на въпросите му и така, от дума на дума, разказа историята си. Два месеца след раждането на момченцето жена му умряла. В предсмъртния си час тя се обърнала към мъжа си с думите: „Моля те, три години от мига, в който умра, детето да е неизменно свързано с моята сянка — никога не го отделяй от дъсчицата с посмъртното ми име, за да продължа да се грижа за него и да го кърмя. Защото знай, че ще го кърмя цели три години. Не забравяй, моля те, това последно мое желание!“

Но след смъртта й той не можел да работи и да гледа както трябва такова малко дете, изискващо денонощни грижи. От друга страна, бил твърде беден, за да си позволи лукса да наеме бавачка. Затова се и заел да продава бамбукови тръби, за да припечелва по малко пари, без да оставя детето нито за минутка само̀. Не можел да си позволи и да му купува мляко, ами повече от година го хранел с рядка оризова каша и подсладена вода.

Казах вече, че детето изглеждаше много здраво и румено и никак не му личеше, че не пие мляко.

— Това — заяви убедено, почти с укор Ман’емон — е, защото покойната му майка го кърми. Защо му е тогава мляко?

А момченцето се усмихна гальовно, притиснато сякаш в невидима, призрачна прегръдка.

Информация за текста

Lafcadio Hearn

In Cholera-time, 1896

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Лафкадио Хърн. Погребаната тайна

ДИ „Народна култура“, София, 1990

Редактор: Дора Барова

Художник: Петър Тончев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15535]

Последна редакция: 2010-02-15 21:00:00

1

Японско-китайската война през 1894–1895 г. — Б.р.

2

Висш сорт японски чай. — Б.р.

3

Преддверието на ада, където според будистите измъчват децата. Там те градят кули от камъчета, а дяволите ги събарят. — Б.р.

4

Будистката секта Джодо. — Б.р.

5

1885 г. — Б.р.

6

Будисатва — стремящ се към просветление. Онзи, който се стреми да излезе от безконечността на преражданията и да спаси всички живи същества от страдания. — Б.р.