Читать «Плодотворна неделя» онлайн - страница 2

Така скоро те се озоваха на един сенчест междуселски път, по който много от опитните шофьори биха предпочели да пътуват.

— Добре постъпих, че завих насам — каза Едуард, приписвайки цялата заслуга на себе си.

— Бих казала, че е много красиво. Виж, там има един мъж, който продава плодове — рече госпожица Прат.

Наистина на завоя пред тях имаше малка ракитена масичка с кошнички плодове върху нея и знаменце с надпис „ЯЖТЕ ПОВЕЧЕ ПЛОДОВЕ“.

— Колко струват? — попита загрижено Едуард, след като отчаяното дърпане на ръчната спирачка беше дало желания резултат.

— Чудесни ягоди — каза продавачът, непривлекателен тип с цинична усмивка. — Тъкмо като за дамата. Узрели плодове, прясно набрани. Също и черешите. Истински английски. Ще вземете ли една кошничка череши, госпожо?

— Те наистина изглеждат хубави — отбеляза Дороти.

— Не хубави, прекрасни са — рече дрезгаво мъжът. — Тази кошничка ще ви донесе късмет, госпожо. — Най-накрая благоволи да отговори на въпроса на Едуард: — Два шилинга, господине, ужасно евтино. Така щяхте да кажете, ако знаехте какво има в кошницата.

— Изглеждат много хубави — повтори Дороти.

Едуард въздъхна и плати два шилинга. Умът му беше зает със сметки. Чай, след това бензин — тази неделна разходка с кола не би могла да се нарече евтина. Ето кое е най-лошото, когато излизаш с момичета. Винаги искат всичко, което видят. Непривлекателният тип каза:

— Благодаря, господине. Тази кошница с череши струва повече от парите, които платихте.

Едуард яростно натисна надолу с крака си и малкият остин подскочи към продавача на череши подобно на побеснял вълк.

— Съжалявам. Забравих, че е на скорост — каза Едуард.

— Трябва да внимаваш, скъпи. Можеше да го нараниш — рече Дороти.

Едуард не отговори. След още половин миля стигнаха до идеално местенце край брега на един поток. Оставиха остина отстрани на шосето, а двамата седнаха влюбено на брега на реката и започнаха да ядат череши. В краката им лежеше неделен вестник, на който не обърнаха внимание.

— Какви са новините? — попита най-сетне Едуард, като се опъна по гръб и бутна напред шапката си, за да му прави сянка на очите.

Дороти прегледа заглавията.

— Злочеста съпруга. Изключителна история. Двадесет и осем души са се удавили миналата седмица. Съобщение за смъртта на един летец. Потресаващ обир на скъпоценности. Липсваща рубинена огърлица на стойност петдесет хиляди лири. О, Тед! Петдесет хиляди лири. Само си представи! — Тя продължи да чете: — „Огърлицата се състои от двадесет и един камъка върху платина и е била изпратена с препоръчана поща от Париж. При пристигането се установило, че пратката съдържа няколко речни камъчета, а скъпоценностите липсват.“

— Отмъкнати в пощата. Пощите във Франция са ужасни, предполагам — отбеляза Едуард.

— Бих искала да видя подобна огърлица. Цялата пламтяща в кървавочервено… гълъбова кръв, така наричат този цвят. Чудя се как би се чувствал човек, ако има подобно нещо на шията си — замечта Дороти.