Читать «Плодотворна неделя» онлайн

Агата Кристи

Плодотворна неделя

— Е, наистина го намирам за много забавно — каза за четвърти път госпожица Дороти Прат. — Как ми се иска старата драка да може да ме види сега. Тя и нейния Джеймс!

Определението „стара драка“ се отнасяше за достопочтенната работодателка на госпожица Прат — госпожа Макензи Джоунс, която имаше непоклатими възгледи относно малките имена, подходящи за прислужници и наричаше Дороти с омразното й второ име Джейн.

Спътникът на госпожица Прат не отговори веднага поради една много основателна причина. Когато току-що сте купили мъничък остин, четвърта ръка, за сумата от двадесет лири и го карате едва за втори път, цялото ви внимание по необходимост е насочено към трудната задача да използвате двете ръце и двата си крака в съответствие с непрекъснато променящата се обстановка.

— Ъъ… Ах! — възкликна господин Едуард Палгроув и се опита да овладее стреса, предизвикан от ужасен стържещ звук, който би накарал един опитен шофьор да настръхне.

— Е, не говориш много с момичетата — оплака се Дороти.

Господин Палгроув бе избавен от задължението да отговори, тъй като в този момент беше звучно наруган от водача на един автобус.

— О, какво нахалство! — възмути се госпожица Прат с вирната глава.

— Иска ми се само и той да имаше като моите спирачки — отбеляза горчиво нейният обожател.

— Нещо не са на ред ли?

— Можеш да натискаш педала до второ пришествие без всякакъв ефект — отвърна господин Палгроув.

— Е добре, Тед, не можеш да очакваш да имаш всичко за двадесет лири. В края на краищата ето ни, в истинска кола, в неделя следобед, отиваме извън града, както всички останали.

Чуха се още стържещи звуци и трясъци.

— Това беше добра маневра — каза триумфално Тед.

— Ти наистина караш почти чудесно — рече с възхищение Дороти.

Окуражен от женското възхищение, господин Палгроув се опита да профучи през Хамърсмит Бридж, но един полицай го спря и му направи строга забележка. Като продължиха дисциплинирано към Хамърсмит, Дороти каза:

— Никога не мога да разбера какво искат полицаите. Като се има предвид начина, по който ги представят напоследък, човек остава с впечатление, че са по-учтиви.

— Няма значение. Но аз не исках да тръгнем по това шосе. Исках да пътуваме по Грейт уест роуд и да се позабавляваме — каза тъжно Едуард.

— И да попаднем на полицейски „капан“, което е съвсем вероятно — продължи Дороти. — Точно това се случи на господаря онзи ден. Пет лири плюс съдебните разноски.

— Полицаите не са толкова гадни в края на краищата — възрази великодушно Едуард. — Те правят на пух и прах богатите. Никаква милост. Ставам луд, като си помисля за тези контета, които могат да влязат в магазина и да си купят няколко Ролс Ройса, без да им мигне окото. В това няма логика. Аз не съм по-лош от тях.

— А бижутата. Онези магазини на Бонд стрийт. Диаманти и перли, и не знам още какво! А аз… с наниз перли от Улуърт — въздъхна Дороти.

Тя се замисли тъжно над тази тема. Едуард имаше отново възможност да се концентрира изцяло върху шофирането. Успяха да минат през Ричмънд без инциденти. Кавгата с полицая беше изнервила Едуард. Сега той възприе линията на най-малкото съпротивление — сляпо следваше някоя кола пред тях, когато му се откриваше такава възможност.