Читать «Петият гроб отвъд светлината» онлайн - страница 9

Звукът прескочи напред като по надраскана грамофонна плоча и точно когато усетих, че захватът ми се изплъзва, а куршумът напредва с един ценен инч твърде бързо, за да го проследят очите ми, една ръка, голяма и мъжествена, се обви около оловото и го издърпа от пътя ми. Още една ръка се плъзна зад врата ми и Рейес Алекзандър Фароу хвана куршума, издърпвайки ме в обятията си.

Бяха красиви обятия. Предмишници, покрити със сухожилия и жили. Бицепси, изваяни с хълмове и вдлъбнатини от добре изразени мускули. Рамене, широки и мощни изпод тениската с цвят каки.

Погледът ми се отправи нагоре, докато не съгледах лицето на ангела. Или на падналия ангел. Или, така де, синът на падналия ангел. Бащата на Рейес бе обществен враг номер едно, първият и най-красив ангел, който паднал от рая — Луцифер. А Рейес бе създаден в ада, буквално изкован в огньовете на греха. Което би обяснило чара му.

Тъмните му очи проблеснаха с хумор, когато попита:

— Пак ли?

Моят рицар в блестящи доспехи. Някой ден щях да съм способна сама да си спася задника и тогава нямаше да съм задължена на хората. Хора като сина на Сатаната.

Борех се с примитивните желания на тялото си, както всеки път, когато Рейес бе наблизо, и казах възможно най-равнодушно:

— Държах всичко под контрол.

Злобна усмивка, вероятно тази, която бе наследил от злия си баща, се разпростря по лицето му и открих, че за втори път тази вечер се опитвам да не точа лиги. Той се огледа сред заобикалящия ни хаос.

— Мда, виждам. Какво прави тя с езика си?

Откъснах поглед от него и погледнах към Куки. Лицето й беше замръзнало в ужас, чертите — изкривени, а езикът й се подаваше измежду зъбите.

— О, боже мой. Дали камерата на телефона ми ще работи? Трябва да запечатам този момент. — Можех да я изнудвам с години с такава снимка.

Той се засмя, дълбок, плътен звук, който изпрати тръпки по гръбнака ми.

— Не мисля така.

— Проклятие, такава снимка трябва да има. — Погледнах обратно към него и безумно дългите му мигли. — Този куршум се движеше доста бързо — казах. — Какво ще стане с ръката ти, когато времето се забърза?

Погледът му се спусна към устата ми и се задържа там за дълго, преди да каже:

— Най-вероятно ще се вреже в мен.

Не очаквах такъв откровен отговор.

Появи се трапчинка.

— Не бой се, Дъч. Бил съм и по-зле.

Така беше. Много по-зле. Но кога ли щеше да е твърде много? Защо трябваше да понася каквато и да било болка заради мен? Заради затруднение, в което сама се бях вкарала?

Той вдигна глава.

— Задава се.

Така и стана. Времето се завърна като товарен влак, разбиващ се в бара. Звукът рикошира през мен. Силата му, като ураган изкара въздуха от дробовете ми, оставяйки ме запъхтяна.

Рейес ме задържа до себе си сякаш бяхме хванати в центъра на торнадо, докато не се присъединихме към същия пространствен континуум като останалата част от света. После ме остави на една ръка разстояние, държейки ме за раменете, докато си възвръщах равновесието. Писъци и викове отекнаха из стаята, докато хората залягаха и се дърпаха от пътя. Няколко клиенти се свиха зад бара, докато две ченгета, които не бяха дежурни, се хвърлиха върху Тайдуел и Куки на земята. Тайдуел нямаше да се зарадва, но Куки щеше да се наслаждава на всеки момент, в който е опипвана от секси ченге. Беше такава мръсница.