Читать «Петият гроб отвъд светлината» онлайн - страница 8

— Това? — попита Куки, изведнъж вече не бе толкова уверена.

Беше видял микрофона, който скрих в гънките на шала й. Гадост. Преди да успея да сляза от стола си, той се пресегна и го изтръгна, повличайки я напред докато го правеше.

— Какво е това? — настоя той, разклащайки го пред лицето й, преди да го стисне в юмрук.

Забързах към тях. Детективът в мен продължаваше да прави снимки за всеки случай. Щяха да са размазани, но трябваше да взема каквото мога. Куки стоеше поразена. Не защото я бяха разкрили, сигурна съм, а заради реакцията му. И аз щях да бъда поразена. Той мина от чаровен обожател към разгневен бик в рамките на секунди.

Лицето му почервеня и устните му се отдръпнаха от зъбите в злобно озъбване.

— Това игра ли е? Валъри ли те подучи?

Валъри Тайдуел беше съпругата на Марв и моя клиентка, а очевидно той подозираше, че тя подозира за извънкласните му дейности. Целият бар се смълча, когато забързах напред, лавирайки около маси и столове, щракайки снимки по пътя, чудейки се защо, по дяволите, Куки рови в чантата си. Не трябваше да се чудя дълго. Точно когато стигнах до нея, тя извади пистолет и единственото, което можех да мисля, беше „мамка му“.

— Куки! — извиках, докато се плъзвах към нея.

Но преди да успея да направя нещо, Тайдуел се хвърли през масата и сграбчи китката на Куки. Блъсна я отгоре ми и тримата политнахме. Остро изпукване раздра въздуха.

Глава 2

Планирам да живея вечно. Дотук добре

Надпис върху тениска

Светът забави ход в момента, в който звукът от изстрела достигна до мен. Тогава осъзнах, че хващайки Куки, Тайдуел бе извил пистолета право към мен, натискайки спусъка.

Естествено.

Къде другаде би могъл да е насочен?

Но когато светът забави ход, аз също забавих движението си и видях как куршумът изскача от дулото на броени сантиметри от мен, с кълбо огън зад него. Отправи се право към гърдите ми, докато се отдръпвах назад.

Времето обаче беше различно. Гравитацията не работеше по нормалния си начин. Законите на физиката бяха нарушени. Докато куршумът се промъкваше напред, се опитах да преместя тежестта си встрани от траекторията на движещия се към мен снаряд. Но изглежда само се опитах… Всъщност единствено се взирах в него.

С периферното си зрение можех да видя зараждащата се паника в лицата на много от клиентите. Някои бяха насред вдигане на ръка, за да залегнат и да се прикрият. Някои все още не осъзнаваха случващото се, гледайки само с бегла тревога. А някои, предимно ченгета, вече скачаха към нас с напрегнати лица — тренировката им си казваше своето…

Куршумът продължаваше да се придвижва, сантиметър по сантиметър, а въздухът зад него се гънеше от триенето. Трябваше ми повече време. Време да измисля какво да правя. Време да измисля как да избегна куршума. Буквално. Чувствайки се сякаш плувам в цимент, паднах обратно на посоката, от която идвах, притискайки рамото на Куки. Бързо… Но не достатъчно бързо. Ако светът се задействаше сега, куршумът щеше да проникне в лявата страна на гърдите ми, точно под ключицата. А за съжаление никога не успявах да забавя времето за много дълго. То намираше начин да отскочи обратно като гумен ластик, точно когато най-малко го очаквах.