Читать «Петият гроб отвъд светлината» онлайн - страница 7

Сестра ми, Джема, разбра точния момент, когато това стана. Тя обвини Фреди, че е отнел девствеността ми. Но да кажеш, че Фреди Джеймс е откраднал девствеността ми, бе като да кажеш, че Хирошима са откраднали ядрената бомба от нас. Кражбата не пасваше в уравнението.

Докато Джесика и приятелките й се кикотеха, аз ги игнорирах, знаейки че безразличието ми ще ги засегне повече от всичко, което бих могла да кажа. Джесика мразеше да бъде игнорирана и това сработи. Незаинтересоваността ми направо я изяждаше жива. Грубата текстура на гняв и омраза одраска кожата ми като остри нокти. Това момиче имаше проблеми.

— Съжалявам за козируването — каза Куки на Тайдуел.

Той й направи знак да седне.

— Няма защо. Намерих го за очарователно.

Въпреки всичко, Тайдуел беше добре изглеждащ мъж и очевидно разговорлив. Сега трябваше да се притеснявам за съвсем друг възможен развой на събитията: Щеше ли Куки да се поддаде на чара му?

— Аз съм Анастасия — каза тя, а аз се опитах да не простена шумно. Обикновено псевдонимите бяха в реда на нещата в тази работа, но се намирахме в бара на баща ми. Познавахме половината хора тук, което стана очевидно, когато някой й извика.

— Здрасти, Куки! — каза един полицай извън дежурство, когато влезе и зае място на бара. — Добре изглеждаш, сладурано.

Куки примигна изненадано, после се усмихна и каза на Тайдуел:

— Но всички ме наричат Куки.

Най-доброто спасяване.

— Аз съм Дъг.

Опа, уличаващо доказателство номер едно. Изглежда Марв също харесваше псевдоними. Обърнах се, за да мога да ги виждам с периферното си зрение, и наблюдавах как се здрависват. Кук измърмори нещо за това колко й било приятно да се запознаят. Той отвърна със същото. А аз отхапах отново от кесадилята, борейки се с желанието да простена в екстаз. Сами определено се беше престарал. Трябваше обаче да се стегна. Имах работа за вършене, проклето да е.

Обърнах се към тях, изражението ми беше на пълно отегчение и щракнах няколко снимки с телефона си. Телефоните правеха шпионирането толкова по-лесно. Преструвах се, че пиша съобщение, докато се прицелвах в мишената си. Когато Тайдуел се приведе напред и сложи ръка върху тази на Куки, почти се замаях. Не бе точно снимката, която ни трябваше, но дяволски близо.

После забелязах нещо. Някаква тъмнина в погледа му, която не бях виждала преди. И колкото повече гледах Тайдуел, толкова по-малко го харесвах. Почти всичко, излизащо от устата му, беше лъжа, но имаше нещо повече от тази лъжа — нещо, което ми причиняваше дискомфорт. Напомняше ми за един от онези типове, които завъртаха главата на момичето, женеха се за нея след вихрен романс, а после я убиваха заради парите от застраховката. Беше прекалено любезен и задаваше прекалено лични въпроси. Трябваше да се поразровя малко повече за господин Марв Тайдуел.

— Какво е това? — попита Тайдуел. Гласът му бе станал твърд и емоцията, която се носеше от него, ме стресна.