Читать «Пет седмици в балон» онлайн - страница 123

— Доктор Фергюсън! — извика лейтенантът.

— Същият — отговори спокойно докторът — и двамата му приятели.

Французите изнесоха пътешествениците от реката, а полусвитият балон, грабнат от бързо течение, потъна като грамаден мехур заедно с водите на Сенегал в Гуинския водопад.

— Бедната „Виктория“! — промълви Джо.

Докторът не можа да се сдържи и се просълзи. Той разгърна ръце и двамата му приятели, обзети от силно вълнение, се хвърлиха в прегръдките му.

Четиридесет и четвърта глава

Експедицията, която се намираше на брега на реката, бе изпратена от губернатора на Сенегал. Тя се състоеше от двама офицери — от лейтенанта от морската пехота, Дюфрес и мичмана Родамел, — от един сержант и седем войника. От два дни те търсеха най-удобно място за военен пост в Гуина, когато видяха пристигането на доктор Фергюсън.

Лесно може да си представи човек поздравленията и прегръдките, с които бяха посрещнати тримата пътешественици. Тъй като французите присъствуваха лично на осъществяването на тоя смел проект, те станаха непосредствени свидетели на Самуел Фергюсън. И докторът най-напред ги помоли да установят официално пристигането му на Гуинския водопад.

— Нали няма да откажете да подпишете протокола? — попита той лейтенант Дюфрес.

— На вашите услуги — отвърна лейтенантът.

Заведоха англичаните във временния пост на брега на реката. Там бяха приети с много грижи и внимание и ги нагостиха богато. Там бе съставен и следният протокол, който се намира и днес в архивите на Кралското географско дружество в Лондон:

„Ние, долуподписаните, заявяваме, че днес видяхме да пристигат, увиснали на мрежата на един балон, доктор Фергюсън и неговите спътници Ричард Кенеди и Джозеф Уилсон. Балонът падна на няколко крачки от нас в самата река и понесен от течението, потъна в Гуинския водопад. В удостоверение на гореказаното ние подписваме настоящия протокол съвместно с гореспоменатите лица, за да послужи, където трябва. Гуински водопад — 24 май 1862 година.

Самуел Фергюсън, Ричард Кенеди, Джозеф Уилсон, Дюфрес, лейтенант от морската пехота; Родамел, мичман; Дйфе, сержант; Флипо, майор; Пелисие, Лороа, Расканье, Гийон, Льобел, войници.“

Така завърши чудното пътешествие на Доктор Фергюсън и на храбрите му спътници, установено чрез неопровержими доказателства. Те се намираха с приятели сред по-гостоприемни племена, които често са във връзка с френските власти.

Пристигнаха в Сенегал в събота на 24 май, а на 27 май, същия месец, се намираха в поста край село Медин, малко по на север по течението на река Сенегал. Там френските офицери ги посрещнаха с отворени обятия и ги приеха най-гостоприемно. Докторът и неговите спътници отплаваха почти веднага с малкия параход Базилик, който слизаше чак до устието на Сенегал. След четиринадесет дни, на 10 юни, пристигнаха в Сен Луи, където губернаторът ги прие тържествено. Съвзели се бяха напълно от вълненията и умората. Прочее Джо разказваше наляво и надясно: