Читать «Песен на сенките» онлайн - страница 2

Градът беше основан от семейство гърци още в началото на деветнайсети век, макар до началото на двайсетия те отдавна да бяха изчезнали. Нещо повече, никой не беше съвсем сигурен как изобщо се бяха озовали те в тази част на Мейн. Единствената останала следа за произхода на града се криеше в името му: Бореас северен аванпост, наречен на гръцкия бог на зимата и северния вятър. Беше ли чудно тогава, мислеше си понякога Соумс, че неговото оцеляване като ваканционна дестинация винаги е било колебливо? Трябваше просто да го кръстят Арктически Юг и да се свърши.

В тази прекрасна априлска утрин Соумс караше бавно из Бореас. В Бореас всички караха бавно. Пътните му артерии бяха тесни; дори улица „Бей“, главната, беше отвратителна за провиране, ако на двата бордюра имаше паркирани коли, и всеки, останал в града по-дълго от един дъждовен следобед, се научаваше да прибира страничните си огледала, ако искаше да ги намери непокътнати, когато се върне. А местната полиция нямаше нищо по-любимо от това да изпълнява квотата за актове, като отбива мотористи, превишили дори незначително допустимата скорост.

Може би имаше нещо общо и с по-късното германско наследство в региона, което насърчаваше определено чувство за ред и придържане към предписанията на закона. Германските лютеранци за първи път дошли в Мейн в средата на осемнайсети век и се установили в днешния Уолдобъроу, познат тогава като Броуд Бей. Обещали им къщи, църква и провизии, нищо от което не се материализирало, като вместо това се оказали изоставени насред пуст враждебен пейзаж. Прибегнали до построяването на временни подслони и до лов на местен дивеч, а най-слабите сред тях не преживели тази първа зима. По-късно се били с французите и индианците, а по време на Войната за независимост различните общности се разделили на такива, които се съюзили с американците в името на свободата, и на такива, които не били склонни да нарушат своята клетва за вярност към английската корона.

По онова време германците вече твърдо се били установили в Мейн. Някъде към края на деветнадесети век неколцина от тях се отправили към Бореас, узурпирали гърците и останали там и до ден днешен. Градският избирателен списък се гордееше с Акерманови, Баумгартнерови, Хюберови, Кустерови, Фогелови и Векслерови. По-надолу по брега, в град Пирна — наречен на едноименния град в Саксония, от който дошли носталгично настроените му основатели — имаше повече германци, че дори и малък брой германски евреи: тук-таме по някой Арнщайн, Бингенс, Левен, Росман и Вахсман. Соумс, който беше англичанин от страна на прадядо си и уелсец от страна на прабаба си (макар че по някаква причина никой в семейството му не обичаше да говори за уелската страна), до един ги виждаше в една и съща светлина — всеки беше потенциален клиент, — при все че помнеше непоколебимото мнение на дядо си за германците, следствие на преживяванията на прадядо му през Първата, както и неговите собствени през Втората световна война. Ако в продължение на години те обстрелват мъже от определена националност, това предразполага към по-негативно отношение към тях.