Читать «Пенрик» онлайн - страница 8

— Храмовите охранители се съгласиха да ескортират лорд Пенрик до централната палата на Копелето в Мартенмост, където, надявам се, има учени, които да… да решат какво е най-добре да се направи.

— О… — каза притеснено лейди Джуралд.

Ролш се намръщи.

— Кой ще плати за това пътуване? На мен ми се струва, че проблемът е от компетенцията на храма…

Луренц прие намека, макар и неохотно.

— Храмът ще прехвърли на лорд Пенрик остатъка от пътните, отпуснати на просветена Рухия, както и правото да ползва безплатно храмовите общежития и конски смени по пътя. След като стигне до Мартенмост… този въпрос ще трябва да се реши от ордена на Копелето.

— Хм — каза Ролш. Именно той миналата година беше попарил надеждите на Пен да учи в университета, открит наскоро във Фрайтен, с аргумента, че семейството не може да си го позволи, а после бе спрял възраженията му по най-добрия начин — разяснил му беше в умопомрачителни детайли счетоводните тефтери на баронството. Мартенмост не беше Фрайтен, но пък беше дори още по-далече от Зелен геран.

Пен се изкашля предпазливо. Изглежда, все още владееше еднолично гърлото си…

— Ами сватбата?

Мрачно мълчание посрещна въпроса му.

Накрая Ролш каза с тежък тон:

— Ами, вчера нямаше сватба.

Майка му вметна:

— Но семейството на Прейта бе така любезно да ни нагости, докато чакахме да видим дали… дали ще се събудиш. Така че поне храната не се похаби.

— Толкова много сирене… — измърмори Ролш.

Пен започваше да придобива представа какво се е случило, докато е лежал тук като неизстинал труп. Разбираше, че не ще да е било весело. Докарали го бяха в каруца заедно с трупа на мъртва жена, майка му и Ролш някак си бяха разбрали… е, от Ганс, естествено… тържеството се беше провалило, преди да е започнало, а разтревожените му роднини бяха будували цяла нощ…

— Прейта как… го приема?

— Доста се уплаши, като те видяхме — каза Ролш.

— Сега майка ѝ се грижи за нея — добави лейди Джуралд.

— Пратете някой да ѝ каже, че вече съм добре. — „Нещо в цялата тази история намирисва“, помисли си Пен.

Последвалата тишина се проточи твърде дълго.

Лейди Джуралд въздъхна. И тя не беше човек, който бяга от неприятните задължения, иначе не би изтърпяла толкова дълго баща им.

— Най-добре лично да отида при нея. Има много за обясняване. И за обсъждане.

На Пен му се искаше да попита дали, като стане магьосник, един мъж е по-желан или по-нежелан за съпруг, но май и сам се досещаше за неприятния отговор. Затова малодушно остави майка си да тръгне, без самият той да изпрати съобщение по нея за годеницата си. Лейди Джуралд очевидно предпочиташе да остане при сина си, но все пак тръгна, придружена от Ролш.

— Имаш ли нужда от нещо друго, лорд Пенрик? — попита го просветен Луренц, преди също да си тръгне.

— Много съм гладен — отвърна Пен. И нищо чудно, щом не беше ял нищо от закуската предния ден. — Може ли да сляза в столовата?

— Ще пратя някой посветен да ти донесе храна тук — каза свещеният.

— Ама… аз вече съм добре. — Пен раздвижи рамене и протегна крака. Тялото наистина вече го слушаше, все едно беше надвил лоша настинка. — Мога да се облека и да сляза. Няма нужда да ми носят храната тук.