Читать «Пенрик» онлайн - страница 375

— Значи, пристигате на острова, тръгвате си от острова, а помежду — какво? Случва се чудо? Планът ви има голяма дупка в средата.

— За пръв път съм в Тасалон — каза Пен, пропускайки уточнението „Вие сте в средата на плана ни“. Подозираше, че Боша и сам се е досетил. — Разчитам на Найкис и на местна помощ за тази част, макар че съм готов да съдействам всячески за останалото.

— Пенрик успя да ни изведе с Аделис от Седония — каза Найкис, — макар да не познава страната. Не му липсват умения. — Без уточнение какви са въпросните умения твърдението ѝ, разбира се, увисна във въздуха.

Танар кимна, приела думите ѝ на доверие. Същото очевидно не важеше за Боша.

Танар потърка тънкото си вратле. Момичешката ѝ фигура не можеше да се състезава с женствените извивки на Найкис, но лъскавата ѝ коса, вдигната на сложна плитка и украсена с перли, грееше под светлика на свещите с червеникав оттенък, който на дневна светлина би омекнал до топло кестеняво, а очите ѝ бяха с ясен лешников цвят и златни отблясъци. Хубава кожа, здрави зъби. Явно не само парите на младата жена бяха привлекли вниманието на Аделис, а и богатството им е било съизмеримо по време на недовършеното ухажване. Виж, с какво младият генерал е привлякъл интереса на Танар, беше друг въпрос с не толкова очевиден отговор.

„О, стига, Пен — изсумтя насмешливо Дез. — Аделис е много привлекателен мъж. Изключително дразнещ на моменти, да, но когато не се държи като магаре, а трябва да признаеш, че напоследък никак не му беше лесно, дамите със сигурност го намират за хубавец.“

„Дори сега ли? С обезобразеното лице и конфискуваното имущество?“

„Разбира се. Сериозно, от единайсет години сме заедно, а ти още не знаеш нищо за жените. Срамота.“

Така или иначе, по всичко личеше, че лейди Танар още държи на своя млад генерал, а това можеше единствено да им помогне.

„По-интересното е, че за две години нито един друг ухажор не е успял да ѝ завърти главата — изтъкна Дез. — И не ще да е от липса на опити, предвид богатството ѝ.“

Танар удари леко, но решително по масата с мъничкия си юмрук.

— Ясно е, че тази нощ повече нищо не можем да направим. Най-добре ще е да останете при нас, Найкис. Никой не знае, че сте тук. Ти може да спиш при мен. Сура ще намери място за твоя, ъъ, спътник. — Стрелна Пенрик с все така колеблив поглед, а после попита: — Само с това ли сте дошли?

Пен си помисли за монетите на дука, зашити в подгъви и на други скришни места по дрехите им, но каза само:

— Оставихме багажа си във външната градина.

— Няма ли прислуга в къщата? — попита Найкис. — И може ли да се вярва на хората ти?

— Сура ще се погрижи — каза Танар и кимна уверено. — И без това държи прислугата на къса каишка.

— Засега е по-добре слугите да не разбират, че сте тук — каза Боша. — Сам ще прибера багажа ви. Покажете ми къде сте го оставили, майстор Пенрик.

— Разбира се, майстор Боша.

Боша запали свещта в малък стъклен фенер, взе го и поведе Пен към тъмната галерия. Стъпваше безшумно по дъските и Пен се опита да имитира тихата му стъпка. Стигнаха до стълбището в края на галерията, после минаха през тесен проход и стигнаха до една врата, затворена и залостена за през нощта. Дали ако Найкис ги беше превела оттук, запита се Пенрик, той нямаше да избегне близкото си запознанство с ножа на евнуха? Загледа се в дългата бяла опашка на Боша, докато вървеше след него в мрака, който не беше препятствие за Дез, и бързо стигна до извода, че въпросното запознанство е щяло да се случи така или иначе.